Президентът Румен Радев е поискал на отговор от DW по повод текст, публикуван в изданието дни преди официалното му посещение в Германия. Държавният глава е недоволен от внушенията в журналистическия материал – че е руски възпитаник, намесата на Решетников при номинирането му за държавен глава, нападките над Бойко Борисов, противоречивото му поведение, включително и по темата с военната операция в Украйна, както и, че той е архитекта на партията – победител на последните избори. Докато се оправдава по изброените нападки обаче, той завършва писмото с напълно неадекватно обвинение към германски политици, които – според него реално представлявали руските интереси. Логично – „правото на отговор“ е отказано, което заедно с упоритостта на Радев да се дистанцира от тезите в материала на DW, работи за още по-голямата популярност на публикацията на германските журналисти.

Ето пълния текст на журналистическата публикация в DW, озаглавена „Двете лица на Румен Радев“:

Пилот на изтребител и президент, проруски и все пак верен съюзник на Запада? Българският държавен глава е ослепителна фигура с удивителна кариера. Следващия понеделник той ще посети Берлин.

Това посещение е свързано изцяло с руската агресионна война срещу Украйна: На 16 май 2022 г. българският президент Румен Радев ще посети  федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер. Посещението е експлозивно, защото от началото на инвазията на 24 февруари политическата орбита на бившия изтребител Радев, който за последно се представи като реформатор в родината си, се върна там, откъдето започна: към Москва, пише Дойче веле.   

Роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград в Южна България, той не е в люлката си, че един ден ще бъде президент начело на родината си. Най-решителният опит в живота на тогавашния 19-годишен е, когато постъпва в Българската армия през 1982 г. Там прави кариерата си до президентството си през 2016 г.

През 1987 г. Радев завършва офицерски курс на ВВС и едновременно с това се присъединява към БКП, която управлява страната от 1945 г. По-късно той определи тази стъпка като „задължителна за офицерите“. През 1990 г. отново напуска БКП, но все още е свързан с нейната наследническа партия Българските социалисти (БСП). В крайна сметка обаче дълго време нямаше индикации за политически амбиции. 

По-скоро сърцето на Радев принадлежеше на военната авиация. Официалната му автобиография гордо изброява повече от 1400 летателни часа, които е изпълнил с изтребителите-бомбардировачи МиГ-29 от съветски дизайн. През 2000-те той се издига до командване на различни авиобази, преди да поеме командването на българските ВВС през 2014 г. с чин генерал-майор. Той се отказа от това едва когато, малко изненадващо, спечели президентските избори през ноември 2016 г., подкрепен от БСП – с помощта на Москва. 

Руски връзки 

Как се случи това? Лидерът на БСП Корнелия Нинова призна след изборите, че е обсъждала кандидатурата на Радев с Леонид Решетников, пенсиониран генерал от разузнаването и шеф на Московския институт за стратегически изследвания (РИСС). Решетников преди това е провел проучване в България, за да определи най-обещаващия профил на кандидатите. Той използва  лидера на русофилското движение Николай Малинов, който оттогава е обвинен, че е „руски агент на влияние“ . Резултатът беше Румен Радев, за когото Решетников се надяваше да преориентира България от Запад към Русия.

Първото президентство на Радев беше доминирано от враждебността му към дългогодишния български премиер Бойко Борисов  . В процеса се срещнаха категорични противоположности: прозападна и проруска ориентация, популярен и елитарен политически стил, пожарникар и офицер. Зад него бушува мръсна борба за власт: след като Радев искаше да попречи на назначаването на главния прокурор Иван Гешев, който беше силно критикуван от ЕС, той организира нападение в президентския дворец с подкрепата на Борисов.

Радев от своя страна призова хората да излязат на улицата срещу „мафиотите“ около Борисов. Твърди се също, че той стои зад уличаващи снимки на оръжие, пари и оскъдно облечен Борисов , поне според бившия премиер, които са направени в частните апартаменти на премиера през 2020 г. и след това публикувани. 

Най-големият му преврат

Далеч от подобни кални, Радев остана политически доста блед. Великият му час дойде, когато масовите протести в България, които той подкрепи, отстрани Борисов от поста през 2020/21. Назначеното от Радев временно правителство го катапултира в челните редици на реформаторското движение. Щастливата му ръка при избора на министри, включително сегашния премиер Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев , несъмнено беше най-големият му преврат. Той не само осигури постоянно високи рейтинги на популярност, но и затвърди имиджа си на реформатор и му гарантира влияние върху ежедневната политика, което не беше предвидено от конституцията. И двете обаче се топят всеки ден след войната в Украйна.

Радев се ориентира в обществения живот с демонстрация на войнишко поведение. Емоционален само когато става дума за армията, иначе имитира обединяващ лидер. Дългогодишен служител в президентската администрация го описва като учтив и приветлив в интервю за DW: „Той се отнася еднакво към всички хора и служители, никога не е снизходителен. Но никога не напуска президентската роля.“ Радев остави същото впечатление в телевизионния дуел с неговия претендент Анастас Гердшиков през ноември 2021 г. Най-добрият му съветник? Неговата съвест. Най-добрият му приятел? Всеки български пилот. Най-голямата му сила? Решителност.  

24 февруари 2022 г.

Но след атаката на Русия на Путин срещу Украйна, политическото развитие на Радев завъртя пълен кръг: той започна като човек в Москва – и тук изглежда отново се приземява. Не е ясно дали симпатиите му към Русия произтичат от дълбоко убеждение или връзка с русофилството, което е широко разпространено в България. Но от 24 февруари 2022 г. президентът е въвлечен в изключително опасно балансиране.

От една страна Радев осъжда руската атака и публично декларира лоялността на България към НАТО, в което страната е член от 2004 г. В същото време, както DW научи от средите на НАТО в София, той предизвика голямо учудване, когато се изказа срещу обезпечаването на българското въздушно пространство от силите на НАТО, които имат за цел да компенсират запустелото състояние на родните ВВС.

Радев отхвърля военната помощ за Украйна, защото тя „удължава войната“ и представлява „опасна стъпка към директно влизане във войната“. Предупрежденията за „самоунищожението на Европа“ и призивите за български „неутралитет“ напоследък са част от неговия реторичен репертоар. Радев подклажда възникналия конфликт с прозападния премиер Петков през последните седмици, като ескалира спора със Северна Македония или като атакува правителствената система за управление на кризи след спиране на доставките на руски газ.

Ще има малко следи от всичко това по време на посещението на Радев в Берлин. Неговата проруска, националистическа, антинатовска реторика е запазена за българската вътрешна политика. Когато се появява на международната сцена, той се наслаждава на ролята на лоялен съюзник и носител на мира, който се стреми да балансира нещата. Както по време на посещението си в Прага на 10 май 2022 г., той ще осъди руската агресионна война, ще се застъпи за добросъседските отношения на Балканите и ще призове за диверсификация на европейския внос на енергия. Накратко: той ще играе ролята на президента Румен Радев, която е подготвил за изявите си в западните страни.

Източник clubz.bg

Ето и пълния текст на опровержението на Радев:

До г-н Петер Лимбург,

                                                                  Генерален директор

                                                                  на „Дойче веле“  

                                                                  До г-н Кристофер Неринг

Уважаеми г-н Лимбург,

Уважаеми г-н Неринг,

Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“. 

Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави. 

В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти. 

Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.

Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.

Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна,  връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.

Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.

И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.

Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.

Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем. 

Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.

Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.

С уважение,

Кирил Атанасов

Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България