САЩ си осигуриха достъп до четири допълнителни военни бази във Филипините – ключова част от недвижими имоти, която би предложила предна седалка за наблюдение на китайците в Южнокитайско море и около Тайван.

Със сделката Вашингтон заши празнината в дъгата от американски съюзи, простираща се от Южна Корея и Япония на север до Австралия на юг.

Липсващото звено бяха Филипините, които граничат с две от най-големите потенциални огнища – Тайван и Южнокитайско море.

Споразумението, което отчасти обръща напускането на САЩ от тяхната бивша колония преди повече от 30 години, не е маловажно.

„Няма случайност в Южнокитайско море, която да не изисква достъп до Филипините“, казва Грегъри Б. Полинг, директор на програмата за Югоизточна Азия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

„САЩ не търсят постоянни бази. Става дума за места, а не за бази.“

САЩ вече имаха ограничен достъп до пет обекта съгласно Споразумението за засилено сътрудничество в областта на отбраната (EDCA) – новите допълнения и разширеният достъп, според изявление на Вашингтон, ще „позволят по-бърза подкрепа за хуманитарни и свързани с климата бедствия във Филипините, и да отговори на други споделени предизвикателства“, вероятно завоалирана препратка към противодействие на Китай в региона.

Изявлението дойде, след като министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се срещна с президента на Филипините Фердинанд „Бонгбонг“ Маркос младши в Манила в четвъртък.

САЩ не казаха къде са новите бази, но три от тях може да са на Лусон, остров в северния край на Филипините, единственото голямо парче земя близо до Тайван – ако не броим Китай.

Китай разкритикува споразумението, заявявайки, че „действията на САЩ ескалират регионалното напрежение и подкопават регионалния мир и стабилност“.

„Съединените щати, поради собствените си интереси и манталитета на играта с нулева сума, продължават да засилват военната си позиция в този регион“, се казва в изявление на посолството им.

Тези дни САЩ търсят достъп до места, където могат да се провеждат „леки и гъвкави“ операции, включващи доставки и наблюдение, както и когато е необходимо, вместо бази, където ще бъдат разположени голям брой войници.

С други думи, това не е връщане към 80-те години на миналия век, когато Филипините бяха дом на 15 000 американски войници и две от най-големите американски военни бази в Азия, в Кларк Фийлд и близкия залив Субик.

Тогава през 1991 г. филипинското правителство извика времето. Филипинците наскоро бяха свалили омразната диктатура на Фердинанд Маркос и изпращането на старите колониални господари у дома ще циментира допълнително както демокрацията, така и независимостта.

Войната във Виетнам отдавна беше приключила, Студената война затихваше, а Китай все още беше военен слаб. И така, през 1992 г. американците се прибраха – или поне повечето от тях.

Превъртете 30 години напред и друг Маркос се завръща в двореца Малакананг.

По-важното е, че Китай вече не е военен слабак и чука на входната врата на Филипините. Манила наблюдава – ужасена, но безсилна да се намеси – как Пекин се зае да преначертае картата на Южнокитайско море или Западно Филипинско море, както Манила настоява да го нарича. От 2014 г. Китай е построил 10 бази на изкуствени острови, включително една в Mischief Reef, дълбоко в собствената изключителна икономическа зона или ИИЗ на Филипините.

Дотогава отношенията между Манила и Пекин не са имали големи проблеми, казва Херман Крафт, професор по политология в университета на Филипините.

„Имахме ситуация на живо и на живо в Южнокитайско море. Но през 2012 г. те се опитаха да завладеят контрола върху плитчината Скарбъро. След това през 2014 г. започнаха да строят островите. Заграбването на земя от Китай промени отношенията.“

„Имаме много ограничен капацитет срещу заплахата от Китай“, казва бившият посланик на Филипините в САЩ Хосе Куисия младши.

Той казва, че китайците многократно са нарушавали обещанията си да не милитаризират новите си бази в Южнокитайско море.

„Китайците милитаризираха тези характеристики и това поставя повече от нашата територия под заплаха. Само САЩ имат силата да ги спрат. Филипините не могат да го направят сами.“

Но този път отново няма да има хиляди американски морски пехотинци и летци, изпълващи кварталите на червените фенери на Олонгапо или град Анджелис.

Източник:BBC