Българските прокурори не могат да издават Европейска заповед за разследване (ЕЗР) за събиране на трафични данни, тъй като по нашето законодателство достъпът до тях се дава само след разрешение на съда. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд, съобщи специализираното правно издание news.lex.bg.

„Директивата относно Европейската заповед за разследване не допуска в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът да издава европейска заповед за разследване с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, когато в сходен национален случай разпореждането на процесуално-следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия“, гласи решението, за което съобщиха от пресслужбата на съда в Люксмебург, но все още не е публикувано.

Запитването на Специализирания наказателен съд е по дело срещу шестима души за организирана престъпна група за незаконно финансиране на терористична дейност. Прокурор от Специализираната прокуратура е изпратил до белгийските, германските, австрийските и шведските власти четири европейски заповеди за разследване с цел събиране на данни за трафик и местонахождение за един от обвиняемите. Във всяка от тях е посочено, че той е заподозрян във финансирането на терористични действия, като в рамките на тази дейност е провеждал телефонни разговори с хора пребиваващи в Белгия, Германия, Австрия и Швеция. Въз основа на събраните доказателства и на отговорите по ЕЗР е внесен обвинителен акт в спецсъда.

И той решава да отправи два въпроса до СЕС. Първият е дали Директива 2014/41/ЕС1 допуска национален орган по досъдебното производство като прокурора да издаде ЕЗР за предоставяне на трафични данни, при условие, че при идентичен национален случай това може да направи само съдия. А вторият – дали признаването от изпълняващия орган на ЕЗР за трафични данни може да замести изискването по българския закон съдът да разпореждане извършването на това процесуално-следствено действие.

В решението си СЕС първо тълкува понятието „издаващ орган“, използвано в чл. 2, б. в от Директива 2014/41. И стига до извода, че „издаващият орган трябва да бъде разследващият орган в рамките на съответното наказателно производство, който е компетентен да разпореди събирането на доказателства в съответствие с националното право и че само орган, който е компетентен да разпорежда съответните процесуално-следствени действия съгласно националното право на издаващата държава, може да бъде компетентен да издава европейска заповед за разследване“.

Затова съдът в Люксембург постановява, че когато съгласно националното право прокурорът не е компетентен да разпорежда процесуално-следствено действие за събиране на трафични данни, той не би могъл да се счита за издаващ орган по смисъла на Директива 2014/41, компетентен да издава ЕЗР за събиране на тези данни.

Що се отнася до второто питане на спецсъда, СЕС заявява, че „изпълняващият орган не може да отстрани евентуалното неизпълнение на изискванията към издаването на такава заповед“.