Обществото ни е свидетел на странно явление – вълна от българи, които търсят корените си и намират част от тях в изделия от традиционните художествени занаяти. До сега не е имало ситуация, в която мнозина търсят изгубеното заедно с бабите им – плетиво, шевица, черги, губери и предмети от бита. Своеообразният пазар все още не е регулиран и тези, които предлагат, често го правят на цени по собствено усмотрение. Категорично обаче, търсенето превъзхожда предлагането защото мнозина са наясно, че преди традиционните художествени занаяти да преживят своето Възраждане в днешно време, ще има период, в който ръчно изработените изделия ще се намират все по-трудно и на все по-високи цени. А, топлината от познатото в детството, картините с милите ни баби с игли, хурки, вретена и станове, ще трябват не само на нас, а и на децата ни.
Трудно може да се намери нещо толкова мило, красиво и практично като излязлото из под сръчните ръце на българките. Нещо, съхранило уюта на семейните спомени и обичта към родителите и прародителите ни. Същото, което ни кара и да се гордеем, че сме потомци точно на този народ и на тези работливи жени.
В търсенето на корените на българщината все повече хора искат или мечтаят за каменна къща с калдаръм и градина. С огнище и резбовани дървени мебели. Естесвените допълнения към тях са всички ръкоделия. За това е все по-модерно да се придобиват черги, одеала, губери, килими, пердета, чаршафи и т.н., които носят елементи от традиционните български художествени символи, втъкали в себе си хилядолетната история на народа ни и гордостта, че сме такива, каквито сме.
През парцалените черги до уникалните чипровски килими – всичко се предлага. Цените все още са много различни, защото е трудно да се определят за ръчен труд във време, в което с години той беше изместен от промишленото производство на „конфекция“. Хубавото е, че винаги има купувачи, готови да платят за желаното.
Малцина са хората, които се противят на изработените ръчно и от естествени материали предмети от бита, с обяснението, че трудно се поддържат и предпочитат да им е лесно – макар и „китайско“, преди красиво.
Повечето българи буквално се прехласват пред майсторството на бабите ни.
Да познаваш миналато си, да оцениш труда, вложен във всяко нещо, да уважаваш тези и това, което те заобикаля, това са признаците за съхраняване на българската историческа памет. Само с уважение към миналото и адекватност в съвремието с възпитание на поколенията за бъдещето, народът ни ще оцелее.
За това много често в тематичните групи в социалната мрежа, в които се предлагат старини, има призиви продавачът да запази за себе си артикула. Стотици коментари в посока: „това няма цена, не го продавайте, вече няма кой да го направи, то е вечно, пазете го и го обичайте“, все по-често се четат под различни предложения, какъвто е случаят с този уникален губер.
