Позорният факт, че Георги Господинов, най-видната сороска креатура в България, лауреат на „Стрега“ ( в превод „Вещица“ ) получи и наградата „Букър“, крещи две неща:
1. Тия награди нямат никаква културна стойност.
2. България в момента е изключително важен пункт за дълбоката държава – като фронтова територия, като пушечно месо и бъдеща земя за заселване на нечии потомства – подир изтреблението на българския народ.
България днес е ухажвана от глобалистите по най-евтиния начин – с връчване на „литературна награда“ на един бездушен, манипулативен, нечетивен, скучен, мъртъв, небългарски текст. Единственото му „достойнство“ е неговият фалш. Лъжа и изкуство са две несъвместими понятия. Утре тиражите на „Времеубежище“ или по-точно „СОРОСУБЕЖИЩЕ“ ще пълнят кофите за боклук и машините за претопяване. Жалко за белите листа. Един бял лист струва повече от лист, на който е отпечатана срамна сороска диктовка.
Някоя лумпенска твар ще просъска: завиждаш!
Не, никога не завиждам на лаврите на посредствеността! Нейната „корона“ винаги е шутовска!
Това не е „отличие“ за Отечеството! Това е храчка в лицето на България навръх 24 май!
Не размахвай трийсетте си сребърника, Господинчо, а се покай за светотатствения си алъш-вериш със словото! Завоевателят никога няма да погали по главицата някой горд национален творец, а ще връчи „награда“ само на услужливия предател. Ще „удостои“ слугата си, защото това „удостояване“ е част от гаврата с продажника!
Не парадирай по екраните в Деня на Българската книга! Не цапай празника на Светите братя!
Юда си намери суха маслина.
А ти просто се скрий!
Sic semper proditore!*
Преведи си го сам!
Милена Върбанова
Източник svobodnoslovo.eu
*Така винаги предател