Румен Радев за пореден път затвърди амплоато си на майстор на неопределеността и вечното несигурно бъдеще време. С поредната си порция „стратегии за развитие“ държавата ни отново бе залята от вълна от патетични, кухи фрази и хартии, вместо най-сетне да се приложат спешни, радикални мерки за физическото оцеляване на този народ и неговите деца.
Ако един държавник наистина мислеше за народа си, той нямаше да рецитира заучени лозунги за 2030 година — година, в която по мрачните демографски прогнози българите в собствената си страна ще са стопени до около 3 милиона души. Един истински лидер щеше да впрегне целия ресурс на държавата за елементарното оцеляване тук в опит да се преодолее изчезването на нацията.
Deutsche Wele: Неродената България – 6 милиона аборта за 65 години | RNS
Ако анализираме „великотворните“ акценти в новия документ, сблъсъкът с суровата реалност е брутален:
Стратегията обещава: „Нов икономически модел, базиран на висока добавена стойност и привличане на инвестиции“.
Реалната нужда: Преди да градиш дигитална икономика, трябва да има за кого. В държава, която върви към срив и прогнозни 3 милиона българи до години, първият приоритет е физическото оцеляване на родителството и майчинството — пълна данъчна ваканция за млади семейства, гарантирана детска градина за всяко дете и достъпно здравеопазване без търговия с болнични легла.
Стратегията обещава: „Укрепване на институциите, ВСС и модернизация на армията“.
Реалната нужда: Каква армия и какви институции ще пазим, ако децата ни растат с увредено физическо и психическо здраве? Нацията има нужда от масов и безплатен спорт — пълно отваряне на училищните и общинските бази, директно финансиране на детско-юношеските школи и превръщането на спорта в държавен приоритет №1, за да извадим младите от застоя и пороците.
Стратегията обещава: „Зелен преход, дигитализация и иновации“.
Реалната нужда: Спешни строги рестрикции за социалните мрежи и интернет. Докато държавата планира дигитални анализи, подрастващите потъват в дигитално робство, което разрушава нервната им система, концентрацията и психиката.
Че нещата все още са обратими, показват държави, които не рецитират стратегии, а действат твърдо на терен. Австралия, Великобритания и Франция вече приеха или финализират закони за пълна забрана на социалните мрежи за деца под 15–16 години. Исландия спаси цяло едно поколение от алкохола и наркотиците чрез модела „Planet Youth“ — с масов, безплатен спорт и въвеждане на строги правила за подрастващите.
Елитът ни днес се бори само за ключовете от моргата, в която скоро ще е умрялата ни държава | RNS
Докато европейските държави спасяват бъдещето си с конкретни закони и твърда ръка, у нас „паркетните лидери“ обясняват от трибуните как семейството било виновно, а решенията остават блокирани във вечното бъдещо време („ще анализираме“, „ще преосмислим“).
Ако държавата наистина искаше промяна, нямаше да ни приспива с патетични речи до 2030 година, докато народът стопява последните си сили. Тя щеше да спре да произвежда хартиени илюзии и да започне борбата за оцеляването на децата ни днес.
