До ден днешен нашата история започва в учебниците от VI-VIIв., т.е. след идването на „славяните“. И… ако някой заяви пред интелигенти или историци, че каназ /канез/ княз Аспарух не идва, а се завръща по нашите земи, че тук и преди него е имало българи и България той ще бъде отречен категорично.
Големият Заговор срещу България старателно е унищожил или скрил източниците, които разпространяват тази “ерес”…
За да не бъда голословичен или обвинен в (българо-) пристрастрие ще посоча няколко източника, които все още могат да се намерят.
1. В “Именник на българските владетели” Аспарух е пети по ред български княз на Дунав. Що за история! Има ли национална история, която да започва от петия си владетел? По света няма, но у нас има!
2. През 1937г. в София излиза “Кроватовата България и покръстването на българите” на д-р. Ганчо Ценов. Авторът твърди, че българите са стари тракоилирийци и хуни, населявали Мизия, Тракия, Илирия и Македония много преди „славяните“…този фалшифициран етнос. Аспарух е довел хуно-гондури и българи в Мизия, където отдавна живеели техните братя българи.
3. В хрониката на архиепископ Йоан от Никиу се говори, че в началото на VI в. Мизия се е казвала България.
4. Летописът на поп Йовчо от Трявна, съставен от изчезнали днес книги от царската и патриаршеската библиотека на Велики Преслав обхваща периода владетели от VIIв. Пр. Хр. до Vв. Сл. Хр. Един от тях по нашите земи е хунобългарският вожд Атила от рода Дуло.
5. Отец Паисий, поп Йовчо и йеромонах Спиридон говорят за една паметна битка при Одрин през 378г., в която хуни и българи разбили 80 000 византийска армия и българите убили император Валент. На гроба на победителя кан Алип-би е издигнат монумент със знака на рода Дуло – символ на българската царска власт.
6. Хронографът на Момзен от 354г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.
7. На картата на Йероним от IV в. Мизия е означена като България. 8. Докато Паисий посочва 378г. когато първото идване на българите от Волга тук, отец Спиридон го датира 986г. пр. Хр. В лицето на масагетите, които доказва, че са българи.
9. С промити от атеизма мозъци историците може да считат библейските информации за българите за ненаучни, може да не са запознати със свещените индийски писания: Ведите, писани от български брамини и Махабхарата и Рамаяна, описващи преселенията и управлението на българите в Индия, но биха могли да цитират своите древни колеги като Енодий, Касиодор, Комес, Марцелин, Йоан Малала, които считат българите като стара древна нация.
10. Старите хронисти разграничават българите от другите народи поради тяхната самобитност, цивилизованост и многобройност. В “Анонимен хронограф” (римски сборник от 345г.) се споменава, че са наследници на Зиези – син на Сем и внук на библейския Ной и т.н.
