Докато светът мълчеше през 1943-та, ние спасихме евреите си. Докато светът ръкопляска на бомбите днес, ние коментираме в знак на несъгласие. Защото българинът винаги е разпознавал несправедливостта – независимо от името на жертвата! Независимо от близост, сътрудничество, зависимости или приятелство!
Социалните мрежи напоследък са наводнени от координирани кампании, които се опитват да ни убедят, че това, което се случва в Иран, е необходимо и справедливо. Десетки профили на официални институции и обществени личности, за които вчера не бяхме чували, днес ни обясняват как трябва да мислим. Но българинът не се учи по учебници, написани в чужди министерства. Той носи истината в кръвта си на древен народ.
СТРАДАМЕ ЗА ИРАН НЕ ЗАЩОТО СА НИ БРАТОВЧЕДИ, А ЗАРАДИ СПРАВЕДЛИВОСТТА
Малцина си дават сметка, че когато говорим за Иран, ние не говорим за някаква далечна и непозната цивилизация. Погледнете носиите ни – свилените шевици, които толкова обичаме, са същите като в древна Персия. Погледнете езика ни – толкова думи, които смятаме за чисто български, имат корени в древния пехлевийски. Погледнете обичаите ни – пролетното ни тържество, което наричаме Великден, носи следи от древните български и персийски празници на обновлението.
Ние не сме просто съседи на Иран в световната история. Ние сме братовчеди. В жилите на българина тече същата древна кръв, дошла от изток преди хилядолетия. И когато днес гледаме как иранските градове горят, ние усещаме болка, която не може да бъде обяснена с политически анализи – защото тя е в гените ни.
Сейед Моджтаба Хаменей – Избраният – иранският „Оренда“ пое управлението | RNS
ДРЕВНАТА МЪДРОСТ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ
Нашата мъдрост на древна цивилизация ни кара да усещаме болката и на иракчаните – народ, който познава войната от първа ръка, който видя как държавата му беше разкъсана в името на чужди интереси. А, с Палестина ни свързва още по-дълбока и изконна връзка – такава, която всеки, дръзнал да прочете малко извън официозните учебници, познава добре. Българските шевици и палестинските везета си приличат до неузнаваемост – еднаквите орнаменти, предавани през вековете, свидетелстват за общ произход, който официалната история предпочита да премълчава.
Неудобният народ: Защо българските власти нямат късмета на западните им колеги | RNS
Хиляди палестински студенти получиха образованието си в България през 70-те и 80-те, върнаха се по домовете си като лекари, инженери, архитекти и до днес говорят нашия език и носят в сърцата си обич към нашата земя. Два народа, които пазят традициите си така, както малцина други – с дълбок смисъл и сакралност, с корени, стъпили здраво в миналото и непоклатими морални ценности. Затова, когато днес виждаме как пламва отново Близкият изток, ние не можем да ръкопляскаме. Не защото сме против някого, а защото сме за живота.
УРОКЪТ ПО ИСТОРИЯ, КОЙТО НЕ ЗАБРАВЯМЕ
1943 година. Докато цяла Европа мълчеше и гледаше как евреите ѝ биват товарени във влаковете към смъртта, България казах „НЕ“. Българският народ, Българската православна църква, обикновените хора от големите градове и малките селца – всички те отказаха да предадат съседите си. Нито един български евреин не беше екстрадиран в лагерите на смъртта. Това не беше политика. Това беше българщина.
Това е най-светлият момент в новата ни история – момент, в който малката България застана редом до съвестта на човечеството, докато големите си затваряха очите.
И ДНЕС ОТНОВО СМЕ НА СТРАНАТА НА ПРАВДАТА
Ето защо днес, когато израелската пропаганда търси нашата подкрепа за ударите срещу Иран, тя не я получава. И това не е антисемитизъм – както някои побързаха да ни нарекат. Това е последователност.
Ние доказахме, че можем да защитим евреите, когато са жертви. И днес доказваме, че можем да кажем „НЕ“ на държавата Израел, когато тя прекрачва границата на човещината. Защото за българина жертвата винаги има име, лице и сълзи – независимо дали е евреин през 1943-та, иракчанин през 2003-та или иранец днес.
ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ МОГАТ ДА НИ ВЗЕМАТ
Светът се променя. Съюзите се разпадат и се прекрояват. Алгоритмите на социалните мрежи се настройват да ни показват едно и да скриват друго. Но едно остава непроменено – българското чувство за справедливост.
То ни караше да крием съседите си в мазетата, когато Гестапо чукаше на вратата.
То ни караше да протестираме срещу войната в Ирак, когато „световната общност“ я наричаше „освобождение“. И то ни кара днес да гледаме с болка към Иран и да знаем, че там, от изток, не нам чужд народ гори, а наша кръв.
Безкрайната мъдрост на българския народ винаги ни води там, където е човешкият живот. Винаги на страната на правдата.
