Сещате ли са за Христо Иванов – юристът, за който се твърди, че няма и ден трудов стаж по специалността. Същият, който беше министър в правителство на Бойко Борисов. И не какъв да е министър, а правосъден. Същият, който после ревеше, че държавата е ужасно закъсняла със съдебната реформа, която кротко проспа като министър. Същият, който после обяви, че Бойчето е голям враг на всички по всички земни кълбета. Същият, който от вчера смята, че трябва да е в правителство пак с партията на оня, на когото беше министър, а после враг.
Точно 2 години отне на лицето Христо Иванов да преживее последните два катарзиса. Първият път да осмисли, че Бойко е лош, а вторият – че може да прави с него правосъдна реформа. Същата, която пропусна даже да започне като правосъден министър на Бойко. С човека, когото преди няколко месеца арестуваха.
Тук няма да припомням стотиците хиляди левове, за които се върти из публичното пространство от една презокеанска фондация за него. Нито ще питам какво по-точно работи докато не е министър и депутат. Ще пропусна да поискам отговор и с какви пари си купи жилище в столицата на Европа. Защото въпросът е задаван много пъти и няма точно сега за първи път да получи отговор. Няма да Ви подсещам къде работи жената на Христо Иванов, как е назначена, кога и т.н.
Ще заключа само, че толкова катарзиси, колкото Христо Иванов е преживял публично, такова лашкане от едната в другата крайност – през чирак на Бойко, съучастник, враг и съдружник, да сега не знам да са постигани от друг. Ако има друг шампион, моля – подсетете ме!
И – да! Наричам го катарзис, защото иначе трябва да употребя думи като лицемерие, подлост, интересчийство, липса на чест, липса на морал, политическо хамелеонство и синонимите им.
Последно и лично: Язък ти, Христо, за името! Сигурно не е случайно, че във Фейсбук се изписваш Христаки – доста по гръко е, даже – византийско! Сещаш се? Нали?
