На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство.

От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби.

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят „стрижба“, по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: „Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци“. Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

По стара българска традиция, седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.