Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.

 Тая мъдра майка посветила целия си живот на това – християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя.

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

При новата среща с императора трите момичета отказали да принесат жертва на старогръцки богове и Вяра – на 12 години, била обезглавена. Надежда – на 10 години, била хвърлена жива във врящ казан с масло. Любов – на 9 години, била изгорена в пещ.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери.

Това станало в 126 г.

Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Честити да са имениците Вера, Вяра, Верка, Люба, Любка, Любчо, Любен, Любена, Любима, Любин, Любинка, Любов, Любозар, Любомир, Любомира, Любослав, Любослава, Нада, Надка, Надя, Надежда, Наделина, Надина, Севда, Севдалин, Севдалина, Севдие, Соня, София, Софи, Софийка, Софроний, Софи, Софка!