Втори ден се чудя коя е по-смешната кандидат-депутатка – Вяра Емилова, който иска на стигне до жълтите павета от БСП-Силистра или Стоянка Кескинова – водачката на Мая Маноловата „Изправи се! Мутри вън!“ в Добрич. Първата пое сериозния ангажимент, ако гласуват за нея да съдейства за тоалетна на рибарското пристанище. За втората най-належащо за Добруджа, с което ще се заеме като седне в депутатското кресло е да се направи мотописта. Недоумявам защо хора, демонстрирайки абсолютна отдалеченост от реалния живот и проблемите, са решили, че са достойни да станат народни представители.
Вяра Емилова замени в Силистра досегашния депутат Стоян Мирчев – близък до Корнелия Нинова софиянец, който е водач на червената листа в Перник. И когото в миньорския град даже журналистите не са виждали по предизборната кампания. Вече питахме Мирчев дали е решил всички проблеми на силистренци, че се мести в Перник и ако – не, мисли ли, че ще реши проблемите на перничани.
Отговор не получихме! Поради вроденото на част у БСП-върхушката високомерие, макар, че ако си мерим роднините социлисти като нищо ще ги бим, и държание все едно сме им длъжни, че са ни разрешили да ги хрантутим!
Вчера Вяра Емилова публикува в социалната мрежа:
С това неволно даде отговор на въпроса ми към Стоян Мирчев – свърши ли всичко за силистренци, че идва в Перник.
Стана ясно, че макар и от Силистра, Вяра Емилова същия ден е научила, че рибарите на пристанището нямат тоалетна и е поела ангажимент с червените общински съветници да изгради такава.
В края на непринудения ни разговор социалистката Вяра Емилова заяви, че няма „време за безсмислено дърдорене във ФБ“, защото я чакат срещи с избиратели. И правилно – аз самата не бих могла да гласувам за нея дори и да исках, защото гласувам във Варна.
Тъй като аз съм не просто гражданин на РБългария, но и журналист, възприех поведението на Вяра Емилова – молеща се за одобрението ни да стане депутат, като напълно неадекватно.
Естествено в разговора се намесиха общински съветник от БСП-Силистра – който според Вяра Емилова нищо не е направил с тоалетната за рибарите повече от година, и част от партийната структура. За тях аз бях „слабоумна“, „герберски трол“, „с по-малко интелект от котето на снимката“ ми във Фейсбук и всякакви други обидни, цинични квалификации. Все едно отсрещните са превъзходни и е невъзможно да не припадаме по техните интелектуални и всякакви други изяви.
Тази агресия към всеки, позволил си да зададе неудобен някому въпрос, това обидно неглижиране на чуждата памет и мисъл, това подчинено отношение – БСП-царете, а ние – робите, ме подсети защо БСП и сега няма са спечелят. Написах го и се отприщиха нови обиди.
Най-злобната дама с грозните епитети към мен беше възмутена от предложението ми да се явим заедно на тест за интелигентност и тогава да пишем колко съм проста.
Сред най-ревностните и злобни защитници на правото на Вяра Емилова да не говори с журналисти, е госпожата, която се презентира с долната снимка:
Сега, само да вметна, че ако някой ни омайва да го направим депутат с хиляди лева заплата и ред привилегии, с обещанието, че ще направи санитарен възел някъде, ми звучи крайно несериозно.
Ако бях на нивото на защитниците на Вяра Емилова щях да кажа:“Една от София – силистренка обещава, ако я направим депутат, за да помогне за кенеф на пристана!“
Е, как да не гласуваш за нея?!?!
А, без малко да забравя за „Лодката на свободата“. Изкътващия БСП-пиар.
4 дни тя плава по Дунав и вчера акостира на пристана в Силистра. С нея дойде кандидатът за депутат от БСП-Русе – столичанинът Крум Зарков. Посрещна го Вяра Емилова. Подари му – по нейните думи – един от красивите символи на Силистра – маска на млад римски войн…. от нашия исторически музей“.
Това ме впечатли, защото или Вяра Емилова не знае какво говори и е подарила сувенирче с формата на маската, или БСП си връткат подаръци с изключително ценен артефакт, който би трябвало да е държавна, а не партийна собственост.
Не знам коя от двете възможности е по-лоша за нас! За Вяра Емилова не ми се мисли. Тя ще стане депутат само ако Корнелия й отпусне нечий остатък – от други многомандатен избирателен район.
Но, понеже, за да оцелея, гледам на цирка, в който участвам от смешната страна, продължавам да се възхищавам. Пак вчера, този път на Стоянка Кескинова.
Тя води листата на „Изправи се! Мутри вън!“ в Добрич. Онази същата, на чийто плакати даже не са събрани снимките на кандидат-депутатите и има празно поле с контури на баирчета.
Това, че госпожа инженерката е разрешила да я снимат – или е дала своя снимка – на фона на неизгладен синьо-зелен чаршаф, си е неин избор.
Проверяваме и виждаме сред изброените от госпожата лични нейни приоритети като депутат:
Искрено се надявам, че макар и инженер Стоянка Кескинова е била подведена от някой бръмчалник на мотор, около чиято глава много вятър е минал. Същият явно е пропуснал да й каже колко струва изграждането и поддържането на такава писта – което е причина до момента бизнесът да не е инвестирал в идеята.
Не успях да схвана как пълнолетен човек от Добрич би поставил изграждането на мотописта за свой депутатски приоритет в Добруджа.
Този приоритет е толкова впечатляващ, че изобщо не ме интересуват други, ако има.
И пак си викам: Как да не гласуваш за нея?!?!
Както казват хората: Цялата Мара втасала, само писта за мотори й останала.
И, пак – за да не се ядосвам, предпочитам да гледам на офертата с усмивка.
Оня ден шеф на психиатрична клиника разказа, че един от въдворените обикалял три дни дърво на двора в размисъл за кого да гласува. Нищо, че поради въдворяването си, няма да има това право.
Чудя се, дали състоянието на този човек и такова заради звезди на хумора и забавата като двете изброени или човекът, бидейки не съвсем на себе си, мисли повече от нас на кого да вмени отговорност за живота ни през следващите 4 години.
Безспокоя се, че май той подхожда по-отговорно към изборите на 4 април, отколкото мнозина от невъдворените.
После ще им сърбаме кашите всички „веселушки“, ако междувременно не ни уморят от смях.
