Свидетели сме на поредната атака на членове на ръководството на БСП срещу президента. Този път тя е маскирана под формата на въпрос – дали държавният глава подкрепя ЕВЕНТУАЛЕН партиен проект на министрите Кирил Петков и Асен Василев. Това е продължение на прикритата война, която лично председателят Корнелия Нинова води повече от година с държавния глава. За целта си ползва партийни послушни говорители и приближени анализатори. Впрегнати са и медии, които сипят захаросани хвалби за председателя на БСП, а в същото време атакуват яростно президента всеки ден. С последната атака се внушава, че Румен Радев едва ли не предава БСП – партията, която го издигна за президент.

Това написа в социалната мрежа Веселе Лечева.

И още:

Нелепото е, че това се случва броени дни след като той избра да даде мандата именно на нашата партия (за втори път) и изрично засвидетелства уважението си към хилядите редови социалисти. Направи го и въпреки че емисари на председателя Корнелия Нинова забраниха на редица партийни структури да изразят в декларация подкрепата си за президентската двойка Радев – Йотова. Мотивът им беше, че фокусът уж трябва да е върху парламентарните избори и не е сега моментът за президентските.

Е, моментът дойде, но двусмисленото поведение на членове на ръководството продължава.

Отчетливо се вижда и настояването на ГЕРБ и БСП за избори 2 в 1, докато президентът изрази противоположната позиция. Докато бях част от Изпълнителното бюро на БСП, настоявах да има директна комуникация с президента и днес продължавам да не разбирам защо разговорите с него се водят през медиите. Все по-ясно проличава желанието на част от ръководството да саботира държавния глава чрез интриги и спекулации и откровени действия срещу него и екипа му. Реципрочният въпрос е – одобрява ли председателят на БСП това поведение на хора, които лично е овластила? Държи ли председателят на БСП този път партията да инкасира поражение 2 в 1?

Припомняме, че преди да получи третия мандат Корнелия Нинова твърдеше, че ще предложи за редовен кабинет настоящото служебно правителство. Както почти всичко изречено от устата на тази жена, и последното се оказа елементарни празни думи.