Не мога да се сетя за най-голямата грешка на Корнелия Нинова. Но трябва да има граници. Мога да дам пример. Примерно – отиваш във Варна. Обясняваш, че председателя на партията е най-големия враг. Сваляш му политическото доверие. Дори посочваш друг човек. И само след няколко месеца се целувате устав в уста, като го взимаш в най-тесното ти обкръжение и ръководство. Как се гледат тия хора в огледалото сутрин? Как излизат пред съпартийци? Как излизат пред избиратели и имат очакване да им вярваме? Това не е нормално. Имам дъно някакво! И това дъно не мога да го мина, не мога да копая! Казвам: АЗ СЪМ ДОТУКА!
Това заяви в интервю за Нова телевизия Кирил Добрев, доскорошният втори в столетната партия.
Аз никога не съм обичал Корнелия Нинова. Обичал съм БСП и съм имал своите цели – да видя една нова и различна, променена БСП. За нея си дадох сметка, че няма как да продължим заедно, когато тя ми разказа една и съща история по два съвсем различни начина, а самата история – между нас двамата, никога не се беше случвала.
По изборите чух толкова неща за себе си, че дори извратената ми фантазия не бе успяла да ги измисли. Аз съм ги посрещал на Позитано и ще ги изпратя. Ще изпратя и третия председател, който си служи с такива прийоми по време на предизборна кампания. На последния му извиках такси.
Хората ще преценят дали Нинова става за премиер. Хората отвън гледат какво ти е отношението към своите. Не може един човек да ти е най-близък и след това да го изхвърлиш просто така. Ако има нещо, което е вечно в политиката и което не девалвира във времето е предвидимостта. Ако иска да се хареса на своите, на чуждите на всички, той трябва да е предвидим в отношение, поведение и действия.
