Във всеки български университет днес звучи студентският химн „Gaudeamus igitur”. Смята се, че той е използван още през ХІІІ век, а авторите му са неизвестни. Съвременният му текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана създадена през 1717 г. песен от Я. Г. Гюнтер.
Българските студенти първоначално празнуват в деня на св. Климент Охридски – патрона на единственото в края на ХІХ в. у нас висше училище. Идеята за празника е на министъра на просвещението през 1897 г. проф. Иван Шишманов, а датата – 25 ноември по стар стил, е определена през 1902 г. от Академичния съвет.
За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище „Славянска беседа“ в София. През 1905 г. в правилника на висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет „Св. Климент Охридски“, за пръв път е записано, че 25 ноември е патронен празник на университета. От 1916 г. в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември.
Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен.
След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември.
Осми декември остава светска дата и продължава да обединява не само настоящите, но и бившите студенти. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.
Видео Hispaconsulting
