Изключително непремерено и несъответстващо на претенцията за втори мандат от страна на държавен глава, Румен Радев отговори на журналистически въпрос с неподходяща асоциация, врътна тяло и замина.

„Как ще коментирате кандидатурата на проф. Герджиков за президент, издигнат от инициативен комитет – като Вас?“, пита журналистка.

„Преди пет години Борисов се скри под полата на г-жа Цачева! Сега се крие под тогата на ректора. Благодаря Ви!“, коментира съвсем лаконично Радев. Той обърна гръб на журналистите и неглижира следващи въпроси, включително и един, който няма как да не е чул.

Като зрител оставам с впечатлението, внушено ми от Радев: „Е, видяхте ли колко съм умен и готин! Казвам! Отсичам и чао! Не заслужавате повече внимание! Бъдете благодарни, че отделих минутка за такива като Вас! Каквото исках – вече чухте! Какво Вие искате да чуете – не ме касае!“.

Г-н Радев, който за 5 години трябваше да е научил елементарните правила в Закона за протокола и по принцип да е наясно с елементите на нормално човешко общуване, трябваше да има друго поведение. Функция на високия пост, който заема и на човешкото му възпитание.

Това, което демонстрира е или защото някой го е подвел, че от устата му излизат безапелационни бисери и изричайки ги, няма какво да добави който и да е по каквато и да е тема. Или учи наизуст въпросните изречения и след като ги каже, не знае какво да допълни, за това се фръцка и си заминава.

Така или иначе маниера на общуване на Румен Радев – в случая с медиите, е средно аритметично между царствено високомерие и раздаване на военни заплахи, придлужено с трудно, експлозивно артикулиране. В естественият хабитат на Радев това може да е работещ вариант. В българското общество, което претендира, че е демократично и се уважава всеки човек, както и убежденията му, този стил е крайно неприемлив. Да не говорим, че само издаването на заповеди е било практика за Радев. Уклоните му към евентуално царствено високомерие никак не кореспондират с произхода и живота му!

Да не говорим колко неуважително се отнася към ректора на най-стария и уважаван зад граница наш университет, чието име Радев даже не смята за необходимо да спомене.

Като цяло сутрешната демонстрация на държавния глава е точно толкова неуместна, но и показателна за извършващия я, колкото коментарите на разни „умници“, които се подиграват с факта, че Кобрата записал УНСС.

Опитите на Румен Радев да внуши, че е твърде ангажиран с велики дела и благодарение на компромиси от негова страна отделя време и за комуникация с журналисти, вече накъртват.

Повече от година президентът е съсредоточен да обикаля из държавата – общини, предприятия, болници и учебни заведения – неясно защо, по някакви „свои дела“, вместо да се занимава с основната си функция – външната политика на РБългария.

През всичките тези месеци – от „Венсеремос!“-а с вдигнатия юмрук, до днес, Радев умело дава надежди, че едва ли не всеки момент ще създаде партия, която да помете мутрите, в частност ГЕРБ. До тук единственото, което виждаме, е, че той е устремен към втория си мандат като не прави нищо съществено за народа, но продължава тихомълком да дъвче дъвката на някаква голяма обществена промяна.

Ще бъде много жалко, а за мнозина и смешно, ако след президентските избори се окаже, че Румен Радев е постигнал своето и е забравил всички чужди тегоби и неволи, както и внушения за негови „революционни“ намерения.