11-годишно момиче е наритано до смърт от съученик. В междучасието. Учителката по това време не била там, защото не е длъжна. След време, когато на детето му призлява, то е отведено до медицинския кабинет на школото. След 16,30 ч. Тогава вече медицинското лице си е заминало. Защото е работило 8 часа и никой не е сметнал, че след 16,30 ч. дете може и да има нужда от помощ. Директорът вика линейка. Чакат 30 минути. През това време наританото до смърт дете три пъти гълта езика си. Търсят помощ от близката поликлиника. Докторът го няма в момента. Линейката пристига след половин час. Детето още преди позвъняването на 112 е изгубило съзнание. В болницата постъпва с несъвместими с живота травми. По-късно почива.
Това е история от вчера. От столично училище. Каквото и да напишем сега, каквото и да направят институциите, каквото и да умуват „анализатори и експерти“, никой няма да върне това дете.
А, още колко са застрашени от същата съдба?!
RNS
