Ще изпреварим събитията със самочувствието, че сме наясно с националните и глобални събития и още днес ще благодарим на Румен Радев от името на Реджеп Ердоган за всичко, което прави у нас в интерес на Турция. След време, надявайки се на коректност от президента на юйжната ни съседка, просто ще прочетете: „Както вече писахме, Ердоган благодари на Радев“. За Боташ, за магистрала Черно море, за Шипка. С днешна дата, защото утре, вдругиден, след месец, може да има още поводи за сърдечни поздрави.

Приоритетите на властта: Здравеопазването чака, но Шипка НЕ

Случайно или не, обществената поръчка за ремонта на Шипка избухна като една от първите належащи задачи още в първите дни, след като Румен Радев пое премиерския пост. Сякаш всичко друго в държавата цъфти и връзва – сякаш здравеопазването ни е изведено на европейско ниво, болниците не бедстват, доходите са високи, а инфраструктурата извън жълтите павета е перфектна.

Не, приоритет номер едно се оказа паметникът на свободата. И как иначе – поръчката е спечелена от фирмата „Билдинг Комфорт“. От политическа партия „Възраждане“ остро алармираха, че дружеството е свързано с ДПС, тъй като мажоритарният дял от собствеността се държи от вдовицата на покойния дългогодишен кадър на движението Камен Костадинов. От ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ категорично отхвърлят тези твърдения, позовавайки се на проверки, установили законосъобразността на процедурата.

На този фон звучи и категоричната позиция на Ивелин Михайлов, според когото същият този ремонт може да бъде изпълнен за една десета от първоначалната сума и за пет пъти по-кратко време. Но защо да се случва евтино и бързо, когато може скъпо, бавно и през правилните фирмени канали? Нищо не казваме – просто гледаме сеира на наглеците пагонджии.

Новият стил на „борба с олигархията“: Изпълнявай предсрочно!

Дали тук не се ражда и новият метод за борба с олигархията, който някой ден съвременните управляващи ще имат правото да патентоват? Вече няма нужда някой да ти спуска задачи от задкулисието – проявяваш инициатива, изпреварваш времето и изпълняваш желанията на правилните кръгове предсрочно?

Клетвите и съвестта на един НРБ-офицер, натовски генерал, президент, депутат и премиер

В цялата тази картина изниква въпрос: как е възможно един човек да съвместява в действията си толкова противоречиви светове?

Наскоро Румен Радев патетично обясняваше пред обществото как се бил клел. Вместо него правим пълна хронология на клетвите му:

Клетвата пред НРБ – когато е започвал военната си кариера като офицер от Българската армия в тогавашната система.

Клетвата като натовски генерал – когато армията ни смени посоката, а той се адаптира към евроатлантическите стандарти и командни структури.

Двете президентски клетви (2017 и 2021 г.) – когато се закълна пред Народното събрание да пази Конституцията и интересите на Република България като държавен глава.

Депутатската клетва – когато след подадената оставка и изборите влезе в парламента като народен представител.

Премиерската клетва – когато оглави изпълнителната власт като министър-председател.

Когато си се клел на три различни епохи, на три различни идеологии и на различни господари, е чисто жонглиране винаги да служиш на националния интерес.

Корупцията като държавна политика и заличаване на паметта с ремонта на „Шипка“

Това вече не е просто обикновена корупция. Това е системно източване на ресурси и духовно обезличаване.

  • Когато подаряваш националния енергиен суверенитет през външни договори;
  • Когато оставяш Северна и Южна България да гълтат прах без нормални пътища;
  • Когато под предтекст за „ремонт“ затваряш Шипка за три години – сърцето на българската свобода и памет – сякаш нарочно се подготвя терен за пълно заличаване на българската идентичност. След като ни взеха лева, след като затриха символите, накрая ще ни остане само празна черупка и милиони външен дълг, трупан за пореден път в рамките на броени месеци.

Днес само гледаме сеира на патриотите с пагони. В края на краищата, защо да разваляме удоволствието на властта да ни управлява на кредит и да ремонтира паметта ни през правилните фирмени каси? Историята може и да помни, но в момента тя е просто зле платена статистика в поредния анекс.