В десетки държави по света питейната вода се произвежда чрез преработка на солена морска вода – процес, който доскоро се смяташе за скъп и екзотичен. Днес обаче в редица от тези страни крайната цена за потребителите е по-ниска или съпоставима с цената на водата в България, въпреки че тук разполагаме с естествени сладководни ресурси. Това не е технологичен парадокс, а резултат от различни икономически и политически модели. Причината не е магия, а комбинация от големи мащаби, евтина енергия и държавна стратегия. Там, където реки и язовири почти липсват, десалинираната вода се произвежда ефективно и с минимални загуби по мрежата. В България обаче природата е щедра, но остарялата инфраструктура, високите загуби и скъпата поддръжка правят чешмяната вода по-скъпа
Колко държави разчитат на десалинирана вода (пречистена морска вода – бел. ред.)?
По данни на международни организации и енергийни анализи, над 150 държави използват в някаква степен десалиниране на морска или солена вода. В около 40 държави този източник е ключов за питейното водоснабдяване, а в поне 10–15 страни той осигурява над половината от цялата питейна вода.
Най-силна е зависимостта в:
Близкия изток
Северна Африка
Части от Азия
Австралия
Конкретни примери и цени
| Държава | Дял на десалинираната вода | Приблизителна цена за куб.м (производствена / крайна) |
|---|---|---|
| Саудитска Арабия | 60–70% от питейната вода | ~0,30–0,60 USD |
| Кувейт | Над 90% | ~0,50 USD |
| ОАЕ | 80–90% | ~0,30–0,50 USD |
| Израел | ~50% от питейната вода | ~0,50–0,70 USD |
| Испания (крайбрежни региони) | Значителен дял | ~0,60–0,80 USD |
| Мароко (нови мощности) | Бързо нарастващ дял | ~0,50–0,70 USD |
За сравнение, цената на водата за битови потребители в България (в зависимост от региона) често достига и надхвърля 2–3 лева за кубичен метър, а в някои области – и повече, без да включва допълнителни такси. У нас най-ниската цена на питейната вода е в Пазарджик – около 3,00 лв. за кубичен метър и в Добрич – около 3,70 лв./куб. м. За сметка на това водата от чешмите в Силистра е около 6,44 лв. за кубичен метър с ДДС, което прави водата най‑скъпата в страната към началото на 2026 г. В Разград – около 6,33 лв./куб. м. В Шумен е 5,96 лв./куб. м, В други области цената на водата често е около 5–5,50 лв./куб. м.
Защо това е възможно?
1. Мащаб и концентрация
Десалиниращите инсталации в страните от Залива и Израел са огромни по мащаб, което значително намалява себестойността на всеки кубичен метър вода. Българската водна система е силно фрагментирана – много малки оператори, високи загуби и ниска ефективност.
2. Евтина или субсидирана енергия
Процесът на десалиниране е енергоемък. В държави с евтин газ, петрол или ядрена енергия разходът за ток е в пъти по-нисък, отколкото в Европа. Това директно се отразява в цената на водата.
3. Държавна политика, а не пазарен хаос
В много от тези страни водата се разглежда като стратегически ресурс, а не като търговска услуга. Държавата инвестира, субсидира и планира дългосрочно. В България системата често функционира реактивно – след аварии, суши и кризи.
4. Загуби по мрежата
В България загубите на вода по ВиК мрежата често надхвърлят 50%, което означава, че половината „произведена“ вода никога не стига до потребителя. При десалинираните системи загубите са минимални и контролирани.
5. Илюзията за „евтината природна вода“
Фактът, че водата идва от язовир или подземен източник, не означава автоматично, че е евтина. Поддръжката на остаряла инфраструктура, аварии, пречистване и административни разходи често правят тази вода по-скъпа от технологично произведената.
Парадоксът е само привиден: държави без реки и без язовири произвеждат питейна вода от морето и я доставят на по-ниска цена от държава с богати водни ресурси като България. Разликата не е в природата, а в управлението. Докато в едни държави морето се превръща в ресурс чрез стратегия, мащаб и инвестиции, в други водата продължава да се губи, оскъпява и политизира.
Изводът е ясен – в страни като Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ над 80% от питейната вода идва от преработена морска вода – и често струва по-малко за потребителя, отколкото питейната вода в България. Това е така, защото цената на водата не зависи само от източника, а от управлението на ресурсите и инвестициите. Морето може да бъде по-евтино от язовира, ако се знае как да се използва.
Да припомним само – въпреки, че номинално минималната заплата в България е по‑висока, реалната стойност и покупателната способност на доходите в Кувейт могат да се различават значително.
