Военната помощ за Украйна е крайъгълният камък на българската политика. В зависимост от решението по темата са съществуването на правителството и новата „президентска партия“. Така, заради лични интереси и в изпълнение на чуждестранни поръчки, част от политиците ни превръщат Родината ни точно в такава клоака, каквато бе изобразена преди години от „творец“, чието име не си струва да помним.
Ситуацията е повече от смешна и е абсолютното доказателство, че българските политици са далеч по-ангажирани да се грижат за собственото си благоденствие и в изпълнение задачките на повелителите им, отколкото да мислят за народа и държавата.
От една страна Корнелия Нинова и ръководената от нея партия заявиха, че ако се стигне до решение да се изпраща оръжие в Украйна, отмялалата столетна партия с отшумяваща значимост, ще напусне коалицията.
После ГЕРБ започнаха да упрекват управляващите, че не им стига евроатлантическа солидарност и не даваме 3-те си комплекса С 200 на Украйна.
От друга страна ПП в лицето на Кирил Петков, много държат да покажат на презокеанските си наставници, че са по-послушни от ГЕРБ, ДБ и всички възможни, за да останат колкото се може по-дълго на власт. Грозното увъртане по темата спасените български моряци от „Царевна“ е категорично доказателство за морала и политиката на продължаваме продължаването.
Днес правосъдният министър от правителство на Бойко, настоящ шеф на ДБ – Христо Иванов, се закани, че ако не се изпрати военна помощ на Украйна, наследницата на СДС – унищожителите на цяла държавна икономика, заплашиха, че ще напуснат коалицията.
През цялото време в „засада“ дебнат конструкторите на „новата президентска партия“, оглавена от Стефан Янев. Уговорката там е – скачаме с проекта веднага, след като сегашните пратят военна помощ на Украйна. За да се използва хорското недоволство от решението на коалицията и да се налеят гласове в „новата президентска партия“. Чудно е какво ще правят, ако изобщо не се изпрати такава помощ? В тази бъдеща формация, конгломерат от всякаква неуспяла маса, ще се ползват всички възможности за вземането на властта от ПП и коалиция. И този път президентът няма да отрече, че те са неговите хора, също, както си трайкаше докато Милко и Морко се пънеха, че са най-успешните му министри и на публиката беше внушено, че гласувайки за продължаването на продължаването, все едно гласуваш за Радев, който като НАТО-вски офицер ще ни отведе при Русия. Това ще налее гласовете на българските кратуни, които се чудят кого да си самоопределят като „спасител“ и търпеливо чакат да изконсумират напълно поредната гавра със себе си.
Реално повечето партии и политици у нас се съревновават единствено за „любовта на посолството“ и са готови на всякакви извращения, за да го получат. Янев, зад когото реално стоят „един файтон хора“, ще разчита на великолепното малчание на Радев. Нищо, че цял живот е НАТО-вска капия – точно като Радев, даже е по-свързан с атлатническото битие на България, отколкото тези преди него. Да припомним само, че първото нещо, което Янев направи е като премиер да отиде в американското посолство, а след него министрите му – един по един или по двама от нетърпение да се презентират в посолството и „да получат указания за работата си“, търчаха до същата сграда.
Най-смешен от всички в това голямо разиграване на капии изглежда да е държавният глава, който е заел „неутрална позиция“ да „мъдрее“. Той хем е президент – не може да се занимава с партийно строителство, хем „подбъзиква“ близки до себе си, че и народа с вдигнатия юмрук и „Венсеремос!“. Хем разчита някой да му разчисти терена от друг доскорошен любимец на ония отвъд океана, ама и да му остане верен – докато му върши работата, да няма мнение и да го слушка.
Иначе от пресслужбата на Президентството и днес съобщават: „Румен Радев припомни, че е имал ползотворна срещи и разговори с президента на САЩ Джо Байдън, с държавния секретар Антъни Блинкен, както и със секретаря по отбраната Лойд Остин по време на Срещата на върха на НАТО в Брюксел миналия месец.“ В годините президентстване Радев един път се срещна с Владимир Путин и още толкова с Реджеп Ердоган.
Големият въпрос е сега как ще се излезе от политическия тупик – с и без оръжие за Украйна, бъдещето на България отдавна е заложено от изброените на губеща карта. Най-отчаяни ще са тези, които не успеят да получат нов „спасител“ и през 2022 г. А, всички ще продължим да сме от „страната на булката“, докато не осмислим, че няма как да загърбваме собствения си интерес и да бъдем удовлетворени от реализирането на чужди.
Р.Р. Този текст представлява лично мнение. В случай, че има различни от него, сме готови да им дадем гласност.
