36 години по-късно „демократична България“ прилича на всичко друго, но не и на държава, пълноценен член на Европейския съюз
10 ноември 1989 г. — датата, която трябваше да донесе свобода. Днес тя символизира нещо съвсем друго — разруха, емиграция и пълна подмяна на смисъла на думата „демокрация“. Всичко е в зародиша. Демокрацията в България бе функция на ДС и до днес внуците на едновремешните агенти продължават да са на най-високите етажи на властта. Процес, за който един ден, ако на тази територия има логично и критично мислещи хора, ще бъдат категорични – една от най-големите фалшификации в историята на човечеството. В държава, която се оказа толкова богата, че 36 г. тук все още се усвояват активи от миналото.
Илюзията за ново начало
Тогава вярвахме, че с падането на режима идва нова епоха. Че хората ще живеят по-добре, че трудът ще има стойност, че децата ще растат в модерна и справедлива страна. Само че историята се оказа цинична. Онова, което бе наречено „преход“, всъщност беше планово разграждане на държавата — икономически, духовно и морално.
Държава без заводи, без хора, без посока
Милиони българи напуснаха родината си. Не защото поискаха повече, а защото тук вече нямаше нищо за тях.
Заводите се превърнаха в скрап, селата — в призраци, училищата — в кухи сгради. „Демократична България“ не прилича на Германия, нито на Белгия — нищо, че е член на същия Европейски съюз.
Прилича на територия, в която експериментът се е превърнал в постоянен режим.
Хаос под формата на институции
Имаме полиция — но не и ред. Огромен процент от полицаите с високи заплати са нефункционални пенсионери, заети основно да пазят удобното статукво.
МВР нарушава закона със собствените си табели | RNS
Неадекватно! Полицаи да не се тестват за алкохол и дрога, поиска МВР-синдикат от съда | RNS
Стратегическа грешка: МВР инвестира в скорост, а не в защита от бедствия! 102,6 млн. лв. за патрулки и 4 млн. лв. за противопожарни автомобили – без ДДС! | RNS
МВР е раздало на свои и външни хора 60 000 000 лв. бонуси през 2024 г., 30 000 000 лв. – премии на най-заслужилите | RNS
Имаме болници — но лекари няма. Най-добрите заминаха.
Списание „Политико“: България плаща цената за неработещото здравеопазване | RNS
Имаме училища — но учителите често са продукт на чалга-поколението, за което образованието е бланка, не мисия.
Уволнете учителите! Те са излишни! Така и така заради субсидията абсолютни неграмотници получават дипломи! | RNS
Неграмотни роми наемат курсисти да им вземат листовките и стават шофьори | RNS
Армията? Под десет хиляди души.
Тагарев и Радев са единодушни за проблемите на армията | RNS
Чиновниците? Повече от необходимото — и често първи нарушители на закона, който трябва да прилагат.
Цветанов призна: 4 г. полицаите не са получили униформите си, а чиновниците са взели 1600 лв. | RNS
Властта намалява парите за психично здраве, пълни гушите на чиновниците | RNS
Имаме възможно най-простите, необразовани, неграмотни, нагли и крадливи управници | RNS
Държава на счупените неща
Пътищата — разбити.
Водата в десетки населени места — липсваща или негодна за пиене.
Цените в чуждите вериги — по-високи от тези в Германия.
Местното производство — смачкано от собствената външна политика.
Заплатите — в пъти по-ниски от останалите в ЕС.
България — първа по смъртност в Европа.
Народът като консуматор
От общество, което строеше и вярваше, се превърнахме в народ на зрители. В консуматори, които живеят ден за ден, без да питат какво ще остане след тях. Свободата, която ни обещаха, стана свободия. Държавността — декор. Нацията — статистика.
10 ноември – илюзията, която ни струва бъдещето
На тази дата не избухна демокрацията. Избухна илюзията, че можем да оцелеем без ценности, без памет, без цел.
Днес 10 ноември не е празник. Той е годишнината от началото на края — края на една държава, в която някога хората вярваха, че утре ще е по-добре и бяха свидетели на това. 36 години по-късно продължава усвояването от една държава, която бе напълно отречена от днешните термити. Тази илюзия с демокрацията ще се превърне в истина когато на територията напълно бъде заличен спомена за недалечното ни минало.
