14 ФЕВРУАРИ – УСПЕНИЕТО НА СВЕТИ КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил е образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин, избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

С брат си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Там били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял – бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година.

Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

Св. Кирил, създател на българската азбука, след изтощителни и саможертвени борби и презрения, успява да извоюва равнопоставеност на българския език със смятаните за свещени езици – еврейски, гръцки и латински, както и правото на всеки народ да извършва християнското богослужение и да развива книжовност и култура на своя роден език.