97 години от подписването на печалния за България Ньойски мирен договор

На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. Датата е включена като значима в календара през 1996 по предложение на националното сдружение „Мати Болгария“. На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и й са й наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.

България за втори път губи Южна Добруджа, остава без излаз на Бяло море сред отнемането на Беломорска Тракия, в полза на западната ни съседка са отнети още части от Западните покрайнини. Родните си места напускат много българи, които се заселват в цялата страна. Варна се увеличава значително с бежанците предимно от Южна Добруджа.

На 27 ноември през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттам носи наименованието си, символ на една от националните катастрофи за България.

Ньойският диктат е символ на несправедливостта, арогантността и недалновидността на държавите победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918).

Варненци отбелязват годишнината от Ноьйския договор с факелна стража и изгаряне на договора

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това, България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция), определено число добитък, както и 250 000 т въглища.

Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.