Това, което се случи снощи, ме накара да се замисля: Дали родителите, които не са възпитали децата си в милост към друго дете в беда, си мислят, че един ден, когато остареят и нещо им зависи от отрочетата им, ще могат да разчитат на тях?

Преди 3 дни във Фейсбук ми попадна публикация на жена, която твърдеше, че раницата на дъщеря й – третокласничка, се е скъсала. Заради тежка, животоспасваща операция (явно състоянието й не позволва да работи – бел. ред.), не можела да й купи нова. И молеше за помощ – раница и няколко тетрадки. Друга дама беше написала, че има раница, аз питах за адрес и какви точно да са тетрадките. Тя ми написа и допълни: „Моля Ви за 2-3 вафли, детето има рожден ден на 10 февруари“.

Моят син учи в професионална гимназия. Паралелката му е с най-лошата дисциплина и успех. Вече втора година не съм чула класната им да предприема каквото и да е в посока на промяна. Тези деца никога нищо не правят заедно – освен повечето момичета, които покрай пушенето всяко междучасие от 8-ми клас си споделят какви сексуални преживявания са имали предната нощ.

Викам си, да видим дали ще имат милост към по-малко от тях момиче, да съберат по 2-5 стотинки и да купят 2 вафли. Останалото е мой ангажимент. Оказа се, че никой не е откликнал на предложението, което е направил сина ми.

Добре! Казах си, на родителската среща ще помоля татковците и майките да говорят с децата си и да им обяснят, че е хубаво да се помага, не само защото утре сам можеш да се озовеш в ситуацията на търсещ помощ, а от благодарност, че не си в такава нужда.

На родителската среща бяхме родители само на 6 ученика. Останалите са счели (правилно- бел. ред.), че няма нужда да се разкарват, при положение, че класната е болна и вместо нея нма кой да обясни подробности за учебния процес и дисциплината на класа.

Всеки си има приоритети, реагира агресивно една от майките на молбата ми да говорят с децата си, да бъдат състрадателни към други, описвайки молбата за 2-3-те вафли. И, че щом имат пари всеки ден за цигари и енергийни напитки, не би трябвало да са проблем 10 стотинки за добрина. Изрично обясних, че вече съм изпратила на детето и майката всичко, което поискаха, но е добре повече хора да бъдат добри. Не само от страх, че утре може да са в същата нужда, а от благодарност, че в момента не са. Въпросната буля с бели платмасови топчета на конската опашка – в опит да „демонстрира перли в косите“, безпардонно напусна класната стая, заедно с послушно седящата до нея майка на друга ученичка.

Така разбрах защо синът ми не е успял предния ден да придума нито един от тези, с които е говорил, да съберат по 5-10 стотинки, за да се купят 2 вафли за това рождениче, което явно няма да има като техните торти и тържества за ЧРД.

Реакцията на педагога, който водеше родителската среща, беше още по-показателен: „Лошото е, че се научиха всички да искат помощи, а държавата не прави нищо“ и разясни как преди години една негова ученичка издържала матурата без да има учебник, защото, за да го купи, щяла да се лиши от цигари.

Това е нивото, това е държавата, в която народът няма да оцелее. Не го иска! Не случайно се топим със 100 000 души на година. Обществото на майките, които искат дъщерите им да успеят в личните им несбъднати мечти – да станат дубайски принцеси, нищо, че и на български трудно пишат. Общество, в което добрите хора са критично нисък процент и върлува диво опростачване.

Но, аз имам надежда и вяра, че част от тези, които вчера се извиниха за случилото се и част от другите, които не бяха на родителската среща, ще прочетат този текст и ще помислят дали, ако днес не научат децата си на жал и милост към по-малко същество, биха получили на стари години помощ от отрочетата си.

Kалинка Пенчева