В обикновена година моментите на равноденствията настъпват с 5 часа, 48 минути и 46 секунди по-късно, в сравнение с предходната, а във високосна година – с 18 часа, 11 минути и 14 секунди по-рано. Това е причината равноденствията да могат да се паднат на две съседни календарни дати. Датата, на която настъпи есенно равноденствие се приема за начало на астрономическата есен, а тази, на която настъпва пролетното – за начало на астрономическата пролет.
Прието е точките на пролетното равноденствие и на есенното равноденствие да се обозначават със зодиакалните символи, които съответстват на съзвездията, в които те са се намирали по времето на Хипарх. Пролетното равноденствие се отбелязва със знака на зодия Овен, а есенното – със знака на зодия Везни.
В резултат на прецесията на равноденствията през годините тези точки са се изместили и сега се намират в съзвездията Риби и Дева.
Още от древни времена хората са възприемали ежегодното есенно равноденствие като нещо специално, защото тогава пътят на Слънцето по небесната сфера пресича небесния екватор. Това е причината почти всички езически религии и голяма част от културите по света почитат всяко есенно равноденствие като специален момент с особено значение. Тогава се извършват важни обреди, свързани най-вече с плодородието и земеделието, както и основните календарни фестивали.
RNS.bg
