Световната история показва, че когато една държава реши бързо и радикално да се разправи с организираната престъпност, картелите или дилърите, това почти никога не става чрез стандартни полицейски акции. Намесата на държавата в такива моменти изисква огромна политическа воля, извънредни мерки и безкомпромисност, която често прекрачва границите на обичайното правосъдие.
Ето как шоковото действие на държавната машина може да пречупи мафията за броени седмици:
Сърбия (2003 г.) – Операция „Сабя“ (Операција Сабља)
На 12 март 2003 г. сръбският премиер Зоран Джинджич е застрелян от снайперист пред сградата на правителството от членове на прословутия Земунски клан – най-могъщата престъпна организация на Балканите по това време, в която участват и бивши членове на специалните части на полицията (JSO – „Червените берети“).
Часове след убийството временно изпълняващият длъжността президент обявява извънредно положение. Армията и полицията получават право да арестуват без съдебна заповед и да държат заподозрени в ареста до 30 дни без достъп до адвокат. За броени седмици са арестувани над 11 000 души (политици, съдии, полицаи, дилъри и мафиоти). Около 4500 от тях остават за постоянно в затвора. Лидерите на Земунския клан (Кума и Шиптар) са ликвидирани от полицията при опит за арест, а останалите (включително физическият убиец Звездан Йованович и поръчителят Легия) получават по 40 години затвор. Специалните части „Червените берети“ са разформировани незабавно.
Държавата буквално „изчегърта“ гръбнака на сръбската мафия за по-малко от два месеца, доказвайки, че когато институциите искат, престъпността няма шанс.
Ел Салвадор (2022 г. – до днес) – Войната на Наиб Букеле срещу бандите
Южноамериканската (по-точно централноамериканска) страна, в която хората буквално се молеха на БОГ за спасение, е Ел Салвадор. С десетилетия тя беше „столицата на убийствата“ в света, контролирана от двете брутални банди – MS-13 и Barrio 18. Престъпниците събираха „данък рекет“ от всеки бизнес, контролираха наркотрафика и убиваха по над 6000 души годишно. Народите и правителствата бяха безпомощни.
През март 2022 г., след като бандите убиват 87 души за един уикенд, младият президент Наиб Букеле обявява извънредно положение, което се удължава непрекъснато. Той спира част от конституционните права, праща армията по улиците и започва масови чистки. Възрастта за наказателна отговорност за членство в банда е свалена на 12 години. Построен е мегазатвор за 40 000 души (CECOT). До 2026 г. в Ел Салвадор са арестувани над 91 000 души (около 2% от цялото възрастно население на страната). Вождовете на бандите са изолирани без право на свиждания и телефонни разговори, а по улиците вече няма дилъри и рекетьори.
Престъпността се срина с над 90%. Ел Салвадор се превърна от най-опасната в една от най-безопасните страни в Латинска Америка. Букеле постигна това с цената на жестоки критики от правозащитни организации за „полицейски произвол“ и арести на невинни, но подкрепата на местното население за него е близо 85% – хората просто си отдъхнаха.
Има и други случаи, в които държави сменят подхода и решават проблема с хирургическа точност за кратко време:
Сингапур (60-те години на XX век) под ръководството на Ли Куан Ю
Когато поема властта, Сингапур е корумпирано пристанище, контролирано от китайските тайни триади, пирати и дилъри на опиум. Ли Куан Ю въвежда Закона за вътрешна сигурност, който позволява задържане без съд. Наркодилърите започват да получават директно смъртно наказание чрез обесване (правило, което важи и днес за количества над 15 грама хероин). Триадите изчезват от острова за броени години.
Италия (1992 г.) – След убийствата на съдиите Фалконе и Борселино
Когато сицилианската мафия (Коза Ностра) взривява двамата най-известни антимафия съдии през 1992 г., държавата преминава в настъпление. Италианското правителство изпраща 7000 войници в Сицилия (Операция „Сицилианска вечерня“). Въведен е бруталният затворнически режим „Член 41-бис“, който лишава мафиотите от всякакъв контакт с външния свят. Година по-късно е арестуван „босът на босовете“ Салваторе (Тото) Риина, а Коза Ностра никога повече не си възвръща предишната мощ.
Основният извод от историята е, че престъпните структури и дилърите съществуват само тогава и там, където държавата (или части от нея) проявява толерантност, слабост или е корумпирана от тях. Когато институциите решат да действат като едно цяло – с подкрепата на законите, армията и полицията – „чудесата“ се случват за седмици. Въпросът винаги е в политическата воля и цената, която обществото е готово да плати по отношение на гражданските си права.
