„Парадоксално е, че мед, на чийто етикет да пише, че е китайски или украински мед, или от някъде другаде, на практика няма. Затова най-вероятно е вносителите на този мед да го преработват, като впоследствие той излиза под наименованието „Български мед“.
Това съобщи инж. Михаил Михайлов – председател на Сдружението за биологично пчеларство /СБП/ и Обединения български пчеларски съюз /ОБПС/.
Трябва да се има предвид, че Китай е най-големият потребител и производител, а също и търговец на мед и пчелни продукти и че България е подходяща като трамплин за навлизане на европейски стоки там, смята инж. Михайлов.
Още от началото на годината търговците и преработватели ни заявиха, че независимо от това каква ще бъде тя – медоносна или не, няма да вдигнат изкупната цена на едро, каза той. В полза на аргументите си те ни показаха оферти от Украйна за цена 1,50 евро за килограм и от Китай – достигащи до 1,1 евро за килограм. Това беше през през март по повод среща с делегация от Китай, която преговаряше за търговски стокообмен с нас, включително и на мед, поясни експертът.
По-късно, през август, се оказа, че това вече е факт и Китай вече внася мед у нас, за който твърдят, че е с превъзходно, дори перфектно, по думите им, качество, разказа инж. Михайлов.
Категорично трябва да се знае, че българският мед е изключително конкурентен. В чужбина той се използва като подобрител на други медове. Ако има проблем, той е в това, че количествата са относително малки, смята инж. Михайлов.
За миналата, 2015 г., до октомври, статистиката сочи малко над 10 500 тона произведен мед, от който две-трети е реализиран в чужбина, една трета остава за вътрешна консумация – за населението и за подхранване на пчелите, посочи експертът.
Още от началото на годината търговците и преработватели ни заявиха, че независимо от това каква ще бъде тя – медоносна или не, няма да вдигнат изкупната цена на едро, каза той. В полза на аргументите си те ни показаха оферти от Украйна за цена 1,50 евро за килограм и от Китай – достигащи до 1,1 евро за килограм. Това беше през през март по повод среща с делегация от Китай, която преговаряше за търговски стокообмен с нас, включително и на мед, поясни експертът.
По-късно, през август, се оказа, че това вече е факт и Китай вече внася мед у нас, за който твърдят, че е с превъзходно, дори перфектно, по думите им, качество, разказа инж. Михайлов.
Категорично трябва да се знае, че българският мед е изключително конкурентен. В чужбина той се използва като подобрител на други медове. Ако има проблем, той е в това, че количествата са относително малки, смята инж. Михайлов.
За миналата, 2015 г., до октомври, статистиката сочи малко над 10 500 тона произведен мед, от който две-трети е реализиран в чужбина, една трета остава за вътрешна консумация – за населението и за подхранване на пчелите, посочи експертът.
