Вместо магистрали, през последните 35 г., на територията на РБългария трябваше да се строят лудници. Повтаряме го от десетилетия. А сега, на тези, на които им се струва пресилено – да си помислят какво им се е случило само за 24 часа. И, ако случайно са благословени от Господ, не са попаднали в 7 сутринта на малоумен шофьор, който застрашава живота на мнозина, който буквално е готов да се самоубие, за да покаже, че е „мъжкар“, подсетете се какви новини ни съобщават националните медии. В тях героите често са видимо обитаващи друго измерение и това подозрение у нас си остава, въпреки увереността, с която лансират зомби тези и действия.
България остава една от малкото държави в Европейския съюз без самостоятелен Закон за психичното здраве. Темата периодично влиза в политическия дневен ред, но цялостна, модерна и синхронизирана нормативна рамка така и не е приета. Последиците не са само административни – те са тежки социални, здравни и икономически.
Фрагментирана система, разпиляна отговорност
В момента регулацията е разпокъсана между различни текстове в Закона за здравето, подзаконови актове и вътрешни правила на лечебните заведения. Липсва единен закон, който ясно да дефинира:
- правата на пациентите с психични разстройства
- стандартите за лечение и грижа
- механизмите за контрол и отчетност
- процедурите за принудително настаняване
- дългосрочната политика за превенция и рехабилитация
Резултатът е система, в която отговорността често се прехвърля между институции, а пациентите и техните семейства остават сами в лабиринта на администрацията.
Пагубните ефекти за нацията
Психичното здраве не е периферна тема. То е пряко свързано с:
- демографската криза
- производителността на труда
- нивата на насилие и зависимости
- качеството на образованието
- социалната стабилност
Нелекуваните депресии, тревожни разстройства, зависимости и тежки психични заболявания струват скъпо – както на отделния човек, така и на държавата. Цената се плаща под формата на отсъствия от работа, инвалидизация, социални помощи, натоварена съдебна система и хронично претоварени болници.
Европейският натиск
Липсата на модернизирано и синхронизирано законодателство поставя България под натиск от страна на европейските институции. В различни доклади и препоръки се посочват дефицити в гарантирането на правата на хората с психични разстройства и в прилагането на европейските стандарти.
Когато националното законодателство не е приведено в съответствие с европейските изисквания, държавата рискува финансови санкции и наказателни процедури. Това означава, че освен човешката цена, обществото може да плаща и пряка финансова цена за институционално бездействие.
Липсата на стратегия е стратегически риск
В XXI век психичното здраве е въпрос на национална сигурност. В условия на икономически стрес, войни в близост до региона, социална несигурност и дигитална зависимост, нуждата от ясна държавна политика е по-голяма от всякога.
Без специален закон няма дългосрочна визия, нито устойчиво финансиране, липсват интегрирани услуги в общността и всички сме лишени от адекватна защита.
Време за политическа воля
Темата за психичното здраве рядко носи бързи политически дивиденти. Но цената на отлагането става все по-висока.
България има нужда от ясен, модерен и европейски закон за психичното здраве – не като формалност, а като реален инструмент за защита на обществото.
Защото кризата в психичното здраве не е личен проблем. Тя е национален въпрос.
