В държавния апарат кариерните рокади и назначенията в публичните предприятия винаги пораждат въпроси за критериите, по които се определят управленските кадри. Когато една фигура от службения сектор преминава от силовите структури към държавния бизнес, общественият интерес изисква пълна прозрачност – както за професионалния профил, така и за финансовите измерения на подобни рокади.
Казусът около бившия директор на Териториалната дирекция на ДАНС – Варна Кирил Димов изправя институциите пред няколко ключови въпроса, на които обществеността очаква отговори.
След навършване на пределната възраст за служба в органите за сигурност (60 години) и последвалото му пенсиониране, Димов бе назначен за директор на клон Варна на държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД (ТСВ) към Министерството на транспорта.
В тази връзка rns.bg поставя следните въпроси към компетентните институции, Президентството и Министерството на транспорта:
- Финансовият парадокс – пенсия и заплата от държавната хазна: С оглед на дългогодишния му стаж в силовите структури, Кирил Димов отговаря на условията за получаване на максималния размер на пенсията у нас. В същото време длъжността директор на клон на държавното предприятие „ТСВ“ му осигурява и сериозна държавна заплата от ръководен пост. Морално и обосновано ли е държавният ресурс да се ползва за осигуряване на подобен „двоен финансов комфорт“ на кадри от службите?
- Политическа награда или кадрова нужда? Има ли връзка назначението на Кирил Димов в „ТСВ“-Варна с проверките и действията на ДАНС-Варна по време на неговия мандат спрямо проекта в Неофит Рилски и политическите процеси около партия „Величие“? Налице ли са анализи за ефективността на тези действия и какво наложи бързото му пренасочване към транспортния сектор?
- Професионален профил и експертиза: Твърди се, че Кирил Димов притежава диплома за строителен инженер. Какъв е реалният му трудов стаж по тази специалност извън кариерата му във военните поделения и структурите на сигурността? Какви специфични мениджърски качества налагат избора му за ръководител на специализирано държавно предприятие за железопътно и транспортно строителство?
- Има ли лобистки текстове за промяна в Закона за ДАНС? Подготвят ли се в среди, близки до служебния кабинет и институциите, законови промени за премахване или преразглеждане на пределната възраст от 60 години в ДАНС? Дали евентуална такава промяна има за цел да отвори вратата за повторното му връщане на ръководен пост в агенцията?
- Въпросът за заместник-председателския пост: Според действащото законодателство единственият вариант за работа в ДАНС след пределната възраст е чрез назначение на длъжността „заместник-председател“. Защо, ако даден кадър се счита за незаменим, той не бива предложен за ръководните нива в София?
- Локалният фактор: Вярно ли е, че в кулоарите са поставяни искания за съвместяване на висок пост в агенцията с „изнесено работно място“ във Варна? И ако да – какви са причините за подобно настояване за пребиваване в морската столица, вместо поемане на пряка отговорност в столицата?
- Компромати: Разполага ли Кирил Димов с компромати за хора от най-високите властови етажи в момента в България и това ли го прави толкова „безценен“, а те така „услужливи“ към личните му интреси?
Обществото има право да знае дали държавните предприятия се ползват като временни приюти за кадри от службите и по какви критерии се вземат решенията за тяхното кариерно придвижване. Очакваме официалните позиции на засегнатите страни.
