Кризата с наводненията в три области на страната изкара на повърхността един от най-важните въпроси в политиката: как висшите държавници подреждат приоритетите си по време на извънредна ситуация. Присъствието на премиера Румен Радев на официален прием по повод 24 май, докато хиляди българи се борят с водната стихия, даде повод за сериозен анализ как различните лидери по света сами преценяват кое е по-важно за тях в критичен момент.

В съвременната световна история има примери и за двата коренно различни избора – този на административния дълг и този на незабавното присъствие на терен.

Приоритет „Държавен протокол“: Институцията над всичко

При този модел на поведение премиерът преценява, че дългосрочните държавни ангажименти не бива да се нарушават от текущи кризи. Мотивите зад този избор са свързани с убеждението, че държавната машина трябва да работи по план, а оперативната работа на терен е поверена на съответните министри, пожарникари и спасители, без да е необходимо премиерът да изземва функциите им пред камерите. Официалните приеми, дипломатически срещи и събития от национално значение се организират месеци напред и отмяната им често се счита за лош знак за стабилността на институциите.

Приоритет „Лично присъствие“: Когато лидерите избират калта пред графика

На срещуположния полюс са държавниците, които вярват, че при бедствие всеки официален график губи своята стойност и моралният дълг към гражданите изисква костюмът незабавно да бъде заменен с гумени ботуши. В съвременната практика има няколко ярки примера за такава лична преценка:

  • Случаят „Мелони“ в Италия (2023 г.): По време на катастрофалните наводнения в регион Емилия-Романя, премиерът Джорджа Мелони взе решение да прекъсне участието си в срещата на върха на Г-7 в Япония – едно от най-важните глобални дипломатически събития. Тя прецени, че международният етикет е на заден план, пристигна в бедстващите села и влезе директно в калта, за да координира помощта на място.
  • Моделът „Мицотакис“ в Гърция: При редовните тежки кризи с пожари и наводнения, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис налага желязна преценка – текущата му програма се отменя и той лично прави кризисни щабове в самите засегнати региони, за да ръководи армията и министрите от терен.
  • Примерът на Карл Нехамер в Австрия: При мащабните наводнения в Централна Европа, австрийският канцлер прецени, че мястото му е по ръкави в командните пунктове на пожарникарите, за да демонстрира, че цялата държавна мощ е зад доброволците и спасителните екипи.

Политическата цена на грешната преценка

Историята помни и случаи, в които лидерите направиха различна преценка за „важност“, което остави трайно петно върху кариерите им:

  • Джордж Буш-младши в САЩ (2005 г.): При зловещото бедствие от урагана Катрина, американският президент прецени да не прекъсва веднага почивката си в своето ранчо. Кадърът, в който по-късно той просто прелита с президентския самолет високо над наводнения Ню Орлиънс и гледа чуждото нещастие през прозореца, се превърна в символ на институционално бездушие.
  • Армин Лашет в Германия (2021 г.): По време на опустошителните наводнения в страната, тогавашният кандидат за канцлер прецени, че ситуацията позволява неформално поведение, и беше уловен от камерите да се смее и шегува на заден план, докато президентът държеше траурна реч за загиналите. Този момент буквално му костваше изборната победа.

Изборът като огледало на лидерството

В крайна сметка, няма закон, който да задължава един премиер да напусне официален прием, нито такъв, който да го спира. Всичко опира до личната преценка на самия политик за това кое е приоритет в дадения момент – хладното изпълнение на протоколните функции или моралният ангажимент да бъдеш до народа си в изпитание.

А каква е била тази преценка и доколко е правилна – последната дума винаги имат гражданите.

СНИМКА МИНКО ЧЕРНЕВ БТА
Начало | RNS