Една от иронията на войната в Украйна е, че финансите на Кремъл печелят всеки път, когато кризата се задълбочава. След Саудитска Арабия, Русия е вторият по големина износител на суров петрол и е сама по себе си като износител на природен газ.

Държавите, произвеждащи повече нефт и газ, отколкото консумират, се радват на непредвидени печалби, когато цените се покачват – а Русия попада в тази категория.

Обратно, страните, които не са самодостатъчни с енергия, страдат, когато цените са високи, тъй като разходите за бизнеса се покачват и покупателната способност на потребителите е притисната. Води се оживен дебат дали САЩ са самодостатъчни с енергия, но със сигурност са много по-малко зависими от вноса, отколкото Европейският съюз, който получава 40% от природния си газ от Русия.

Европа е много по-уязвима от загуба на руски енергийни доставки от САЩ и това помага да се обясни защо германският канцлер Олаф Шолц е по-предпазлив от Вашингтон относно разширяването на санкционния режим на Запада върху петрола и газа – поне засега.

След като Антони Блинкен, държавен секретар на Джо Байдън, изпрати цените да скочат, като каза, че САЩ и техните съюзници активно обмислят добавянето на петрол и газ към списъка със санкции, Шолц каза, че руската енергия е „от съществено значение“ за ежедневния живот на европейците.

Борис Джонсън също изрази предпазливост, като даде да се разбере, че засилването на санкциите, включващи петрол и газ, не може да се случи за една нощ. Предупреждението на министър-председателя дойде, след като цената на безоловен бензин на предните дворове на Обединеното кралство достигна 155 пенса за литър, според RAC.

Международният валутен фонд е загрижен за въздействието на цените на енергията върху световната икономика, която все още се възстановява от пандемията Covid-19, със страха, че ударът върху търсенето в страните, консумиращи енергия, няма да бъде компенсиран от увеличаване на разходите на производителите на енергия . Икономическите последици вече са „много сериозни“, се казва в него.

В началото на 2022 г. ЕС плащаше 190 млн. евро на ден за природния газ, който получаваше от Русия, но до края на миналата седмица тази дневна цифра нарасна до 610 млн. евро. По-нататъшното увеличение на цените на газа оттогава означава, че сметката ще бъде още по-висока.

Подобна е историята и за петрола, където в началото на търговията цената на барел петрол Brent за кратко достигна 139 долара – на поразително разстояние от рекордния си връх от 147 долара за барел през 2008 г. Според някои оценки Европа плаща 285 милиона долара на ден за руския масло.

Ник Парсънс, ръководител на изследванията на компанията за възобновяема енергия Томас Лойд, каза, че в стерлинги цените на петрола (некоригирани спрямо инфлацията) са по-високи сега, отколкото преди 14 години, поради по-ниския обменен курс. През 2008 г., с лирата на стойност 2 долара, барел петрол струваше £73; при текущия обменен курс от $1,31, струва £106 за барел.

Остава да видим дали Русия действително се възползва от покачващите се цени. Нийл Ширинг, главен икономист на групата в Capital Economics, казва, че санкциите вече оказват значително въздействие върху трансграничните транзакции, включително все още недокоснат износ на петрол и газ.

Доказателство за това, казва Ширинг, идва от разликата в цените между суровия петрол Brent – ​​един от световните еталони – и суровия Urals, основната смес за руски износ. Преди инвазията суровият петрол Urals се търгуваше със средна отстъпка от $2-$3 за барел, но впоследствие се разшири до почти $25 за барел.

След като рублата достигна нови дъна спрямо щатския долар, Русия вече усеща въздействието на санкциите. Но също така – в икономическата версия на взаимно гарантирано унищожение – е и Западът.

Източник theguardian.com