Светлана Такева е кандидат за депутат от БСП в Трети многомандатен район Варна. За мнозина тя няма нужда от представяне! Позната е не само с усмивката и всеотдайната си готовност да помогне, но и с устрема, в който въвлича и други за реализирането на истински каузи и честните битки, типични само за истинските шампиони.
Варненка, която заслужава да припомним какво направи за децата ни, за нас и за града ни. Варненка, която доказа, че колкото по-голяма подкрепа получава от нас през годините – от спортната зала, през телевизионната журналистика, до Общинския съвет, толкова по-лесно сбъдва мечтите ни.
Днес амазонката е устремена към Парламента!
Ето историята й, разказана в първо лице от нея самата. Дълга е, макар да изброява само част от делата й в угода на варненци:
„Голяма част от активностите ми като общински съветник бяха в ПК „Почивно дело, култура и религиозни дейност”. Първоначално още в първата година от мандата в стремежа ми да си обясня принципа и критериите, чрез които се финансират различни проекти установих, че такива липсват. Смело твърдя, че моите „питания” и устни и писмени, доведоха до решението за създаването на Фонд „Култура” и неговия Правилник. Така вече имаше правила, чрез които се разпределят средствата по проектите. Така и не стана ясно през предходния период защо има разминавания за процентите във финансирането на различните идеи или по-точно защо за едни проекти са отпускани почти 100 % от необходимите им средства, а за други организаторите е трябвало да се справят с повече от 80 % от финансирането.
Смея да твърдя, че съществуването на
общински танцов ансамбъл към Община Варна
е благодарение на задължителността да имаме такъв и на моята 4-годишна активност по темата. Трудничко беше, защото на моменти имах чувството, че освен за протокола, няма никакъв друг смисъл да се поставя и този въпрос. Но си заслужаваше, защото сега Варна има своя Щатен общински танцов състав с ръководител Юлиян Станев.
Участието ми в Експертния съвет си спомням с не малко битки на различни фронтове.
Признавам, че бях доста потресена от факта, че съдържанието не се оценява, а имаше значение основно кой лобира за конкретен проект. Яростно се противопоставях на това и според мен имаше контрол или поне се съобразяваха с факта, че трябва доста прецизно да се вземат решения за разходване на средства. Спомням си една ситуация, при която
Общинската администрация искаше да отпуснем 600 000 лв. за Фестивал, на който щяла да пее Марая Кери.
Това искане си беше направо нагло и дори не си бяха направили труда да ни предоставят разбивка на тази колосална сума. И на това се противопоставих! За моя радост колегите не се осмелиха да гласуват тези средства, които реална представляваха половината от целия бюджет на Фонд „Култура” за годината. В този случай имаше чуваемост.
От тема в тема скачам, но си спомням за Зоополицията. Активни млади хора от една група, която мисля се наричаше КГБ / Контрол и Грижа за Бездомните животни/ потърсиха съдействие за
подписка за създаване на Зоополиция към областните дирекции на полицията.
Аз, младежите от БСП и Борислав Гуцанов ги подкрепихме, а постепенно тази идея придоби популярност и обща политическа подкрепа.
Също за бездомните животни: до сега се чудя как може да се гласува в Общинския съвет решение да глобяваш гражданите, които хранят бездомните животни.
Общински съвет, който не успя да проконтролира дейностите на Приюта за бездомни животни, а санкционира хората, които ги хранят.
Председателят на комисията така и не можа да отговори на въпроса ми: „Дали е по-малко безопасно изгладнялото улично куче от нахраненото?”
Още в първите ми дни като съветник колегите усетиха, че от работа не бягам. Бях включена в редица работни групи. Една от тях беше във връзка с ремонта на СУПЦ за 5 милиона. И въпреки петте милиона една година след ремонта учебния корпус не се използваше. Изумително бе, че общежитието „плачеше” за ремонт, а те бяха ремонтирали учебния корпус, и даже не го бяха оборудвали. Учебните кабинети бяха затворени, тези по занаятчийство също. Физкултурния салон след ремонта можеше да се използва от младежите в инвалидни колички само, ако другите ги пренесат на ръце по стълбите до там.
Да припомня Пламен в инвалидната количка, който танцува изумително брейк и прослави не само Варна, а и цяла България. Той е възпитаник на СУПЦ.
Отношението към инвалидите беше видимо и по края на рампата, която водеше до блато. Котелното не работеше. Наложи се с младежите да купуваме и носим бойлер.
Колкото и да ми е неприятно да си го спомням ще кажа, че макар и млад съветник се осмелих да попитам за регулацията на взаимоотношенията между бездомниците, които се настаняват в СУПЦ и младежите с интелектуални дефицити. Още помня отговора на въпроса „От къде да знам. Аз не спя там”. / Здравко Марков – тогава директор на Дирекция „Социални дейности”/
В сферата на социалните дейности мисля бях полезна за:
увеличаване броя на социалните асистенти, подобряване условията на възрастните в Дом „Гергана”:
ремонти /и на парно в едни смразяващо студени дни/, закупуване на климатици, декодери и други , осигуряване на помещение за разширяване на дейността на Сдружение „Радост за нашите деца” /това беше и мисията ми преди да стана съветник в онова предаване „Байландо”/, увеличаване броя на микробусите – специализиран транспорт за хора с увреждания, осигуряване на безплатни билети за социално слаби семейства и хора с увреждания за посещения на културни мероприятия в сградата на ДКС, театъра и операта, „Българан” – нали едните са с общинско участие, а другите все ги подпомагахме.
Не се страхувах и да се противопоставям на редица идеи, които определям като абсурдни.
10 000 лв. за честване на храмов празник с участието на Михаела Филева, за да направили благотворителен концерт и да съберат средства. Чудно! Бързичко им посочих на църковните деятели, че е по-разумно да поискат от общинския съвет директно 10 000 лв., отколкото да създават събития, които даже биха ги злепоставили. Не получиха 10 000 лв. за Михаела Филева!
Сериозно активна бях и в решенията на комисия „Младежки дейности и спорт”. Както за разпределението на средствата по младежките проекти, така и по регулация на текстовете в Наредбите за финансиране на спортните клубове и безвъзмездното ползване на общинската спортна база.
Въпреки отношението, което имам към спорта и желанието ми той да бъде поощряван, не веднъж съм се противопоставяла на практики за неспазване на правилата.
Ще приключа със спомените си за Общински съвет.
Като общественик: Фестивал на летните игри – три поредни години /състезания по различни видове спорт на плажната ивица с цел популяризиране на спорта и привличане на млади хора и деца/. Минаха поне десет години и тези деца още тренират.
- Проекти, свързани със социализацията на децата от Дом „Другарче” чрез включването им в тренировките на спортни клубове – акробатичен рок енд рол и айкидо. Извеждане на децата с цел запознаването им с градската среда, начините на транспорт, улична регулация, културни институти. И тези проекти се реализираха в продължение на три поредни години.
- Проекти, свързани с активното гражданско общество. Младите хора и отношението им към решенията на Общинския съвет и местната администрация.
- Редица благотворителни концерти и инициативи за набиране на средства за болни деца и млади хора, деца пострадали при катастрофи, оборудване и обзавеждане за социални центрове,инвалидни колички и помощни средства за хора с увреждания.
- Брошката на ревера ми е благотворителната кампанията „За талантливите деца на Варна”. Чрез нея като председател на Сдружение с нестопанска цел „За младите с любов” реализирахме редица концерти и събрахме средства, с които финансирахме различни танцови състави за закупуване на артистични костюми и обувки, вокални, театрални и инструментални формации за пътувания в страната и чужбина / те, разбира се защитиха усилията ни като се връщаха с призови места/, купихме пиано на Общински детски комплекс и покрихме други необходимости за нормалното развитие на децата- таланти.
ДА Я ПОДКРЕПИМ! ТЯ ИМА МИСИЯ ДА СЕ ТРУДИ ДОКАТО ОСЪЩЕСТВИ НАШИТЕ КАУЗИ!
RNS
