„Инерком“ е регистрирана специално, за да купи ЧЕЗ. Тя е отхвърлена, след това наново приета за преговори, които се финализират за не повече от 6 седмици – с почивните дни. Дружеството се включва в процедурата по продажбата на финалната права и измества неясно защо и как вече обявения за победител българо-китайски консорциум. Категорична неистина е твърдението на Гинка Върбакова, че фирмата й е в процедурата повече от година, тъй като дружеството е регистрирана през лятото. Дали това само по себе си опорочава сделката и е достатъчно за анулирането й, е предмет на проверка от страна на компетентни служби и институции.
„Инерком“ ЕООД беше регистрирана, за сделката с ЧЕЗ“, многократно заяви пред представители на различни медии едноличният собственик на капитала Гинка Върбакова.
Справка в Търговския регистър показва, че дружеството е регистрирано на 4 юли м.г.
Публичен факт е, че още в началото на м.г. ЧЕЗ заявява, че търси купувач на българските си активи. През следващите месеци като потенциални такива се явяват поне 5 фирми.
Ето какво пише „Капитал“ в своя публикация от 7 ноември под заглавие „Българско-индийски консорциум е избран за купувач на бизнеса на CEZ“:
„През август CEZ събра обвързващи оферти. По информация на „Капитал“ общо пет кандидата предложиха цени, които през изтеклите месеци бяха повишени от някои участници. С най-високи предложения са били Христо Ковачки и пазарджишката соларна компания „Инерком“, като са били от порядъка 360-370 млн. евро. Но и двамата кандидати не са успели да докажат с банкови гаранции, че могат да платят. При Ковачки дори е имало условие за първоначално плащане от едва 50 млн. евро, а остатъкът да се разсрочи през следващите години. Третият кандидат – чешката Energo-pro, също завиши офертата си до сума над 300 млн. евро. Единствено консорциумът между „Приста ойл“ и турската STFA Yatirim не е завишил предложението си.“
По тези причини ЧЕЗ избират българо-индийски консорциум. В него участва „Фючър енерджи“ на Валентин Христов, която продава ток на над 5000 клиенти.
В началото на декември, две седмици след обявяването й за купувач на ЧЕЗ, „Фючър енерджи“ неочаквано и без обяснения напуска енергийния пазар и по данни на RNS връща лиценза си за търговия с електроенергия. Самият Христов отказва каквито и да било коментари по случващото се и причините за него.
Часове по-късно – в средата на декември, ЧЕЗ започва поредни преговори с „Инерком“ ООД. Преди седмица стана ясно, че договорът за покупката на българските активи на чешката държавна компания с купувач „Инерком“ ЕООД e факт. Очевидно Гинка Върбакова е намерила финансиране, колкото и противоречиви да са данните за източниците му.
„Върбакова, която не демонстрира вербална съпричастност към бизнеса и сделката с ЧЕЗ, твърди, че преговаря с чехите повече от година. Това е вярно, само, ако отговаря на истината тиражираната в публичното пространство информация, че Славчо Върбаков е бил в съдружие с „Фючър енерджи“. За него се твърди, че е бил и във фирми, гравитиращи около СИК. След разследване за източване на БТК с фалшиви импулси. Случаят е на Националната служба „Сигурност“ през 1999 г., когато шеф е ген. Атанас Атанасов. Той самият твърди, че след разследването Върбаков се оттегля документално от фирмите и на преден план е съпругата му Гинка. Генералът е категоричен, че Върбакови са подставени лица.
Четири месеца по-късно продължава да не е ясно какво, кой и защо извади от играта обявения за купувач на ЧЕЗ българо-индийски консорциум и кой безнесмен е склонен, на каква цена и защо, да вкара в бизнеса си държавата, при това с решаваща квота.
В лъжите – има договор – няма, има документи – няма, участваме от година в преговорите – няма как да участваме, и т.н. остава решаващото решение на чешката държава дали, как, защо и на каква цена да допусне българската в сделката за ЧЕЗ.
На практика това означава НОВА СДЕЛКА с нови купувачи, която би трябвало да се проточи с месеци без ясна мотивация за продавача.
Най-неприятният сценарий за Върбакова е тя да последва тайнствената за сега съдба на „Фъчър енерджи“ и да бъде принудена да продаде на държавата ЧЕЗ. Тази сделка би узаконила едни милиони, които не е изключено да се превъртят през двата джоба на едни и същи субекти. Още повече, че според финансовите анализи активите на ЧЕЗ-България, не надвишават 225 млн. евро, а покупната цена е силно завишена.
Въпросите, който никога няма да получат достоверен отговор са: „Има ли криминални престъпления в отстраняването на първия спечелил и в лансирането на втория засега печеливш? Доколко държавата България с държавните си мъже е съпричастна към тези престъпленията? Възможно ли е със сделката за ЧЕЗ „едни гадове“ да искат пълна еманципация от премиера, за когото се твърди, че те са го създали?“.
RNS
