Те плуват в прозрачните води на Средиземно море, най-малките мъже със стиснати устни и восъчни лица. Вълните ги люлеят в синя люлка. Солта разяжда кожата им, а риби ядат месото им. Силните течения изхвърлят телцата им направо на голите скали.
Миналата есен и зима се превръщат в истински кошмар за жителите на остров Лесбос. До турския бряг са само 6,5 км. Труповете на бежанци – деца и възрастни, няма къде да бъдат погребани. На острова просто няма място за гробища, земята е скъпа. Един контейнер със 120 тела на бежанци престоял почти две седмици под силното слънце докато се намерило старо гробище в планината. Започнали да пълнят гробове на безименни тела, без националност. С номера. Може би един ден някой ще постави паметна плоча с надпис: „На тези, които не достигнаха целта си! Почивайте в мир!”.
Но в гръцките таверни се наслояват страховити слухове. Пияни рибари удрят с юмруци в дървените маси и се кълнат: „Да! Да! С очите си сме видели! Деца и възрастни със зашити кореми! Изкормват ги за органи – там в Турция, а после контрабандистите хвърлят телата им в неутрални води с надеждата, че рибите ще заличат чудовищните им престъпления!”
Отговорът на въпроса защо полицията тук не започва разследване, е ясен – все едно не знаем какво става тук!?
От края на лятото на брега ежедневно излизат хиляди. Част от тях са болни и ранени. На острова няма доктори даже за местните, а камо ли за такова нашествие. Никой не беше готов за това! Властите трябваше да мислят за живите, не за удавниците и починалите на острова. В адската жега телата се разлагаха. Без аутопсии, без данни. Зариват ги в земята бързо, за да ги забравят. Но аз не мога да забравя. Видях момченце с изрязани очи. Точната дума е изрязани. Твърдят, че рибите ги изяли! Ха-ха! Аз съм рибар от 30 г. и никога не съм виждал риби-хирурзи! Не знам какво правят с изрязаните очи. Може да присаждат роговицата… откакто го видях това момче, го сънувам всяка нощ!
Най-печелившият бизнес в света
Миналият декември турските власти задържат гражданин на Израел, роден в Украйна – Борис Уокър, който купувал органи от сирийските бежанци. Вземал ги в частни клиники. Интерпол не само разкрива нелегалните операции, но добавя и организирането на нелегални трансплантации в Косово, Азербейджан и Шри Ланка, извършвани 2008-2014 г. Този незаконен бизнес донасял на Уокър по 70-100 000 евро за орган!
За възрастните иа информация, но за децата – тишина. Може би защото именно детските органи са най-скъпи.
„Нелегалната търговия с органи е затворен кръг”, разказва гръцкият доктор Димитрис Ксенакис. Всички имат интерес да мълчан. Убитият донор няма как да разкаже. Преди търговията с органи беше типична за страни от третия свят. И винаги е покровителствана от най-високо място. Изрязан бъбрек живее 48 часа, черен дроб и панкреас – още по-малко. Значи става въпрос за часове. Кой може да натовари самолет с органи от Сомалия или Кения, например, без митническа проверка и да отлети във всяка точка на света?” .
Къде са изчезват изгубените деца?
На 31 януари т.г. Интерпол изуми света с чудовищна цифра – на територията на Европа са изчезнила 10 000 деца-бежанци. Само месец по-късно цифрата бе корегирана на 12 000. И това се отнасяше само за вече регистрираните деца.
От юли до септември изминах много километри с бежанци. С очите си видях хиляди млади и агресивни мъже, които превземаха граничните постове и продължаваха по пътя си. Много от тях носеха дечица на ръце. Те плачеха от страх и умора директно пред камерите. Не всички бежанци имаха паспорти и документи на децата си.
В тези първи безумни месеци на нашествие НИКОЙ не регистрираше нито възрастни, нито деца. Предполага се, че изчезналите деца са 25-30 000. Само в благополучна Швеция изчезнаха 1000 регистрирани деца!
Децата на бежанците на остров Лесбос никой не търси. Официалният отговор от Интерпол на запитването ми като журналист бе да питам местните следователи. И те също нищо не отговориха.
„Детето е виза и защита”, споделя македонска журналистка Милена. Аз често работя на македоно-гръцката граница и виждам как мъже се хвърлят върху полицаи с малчугани на ръце. Защото знаят, че никой полицай няма да удари детето. И съм сигурна – това не са техни деца. Даже не говоря за разминаването във външността на „родител и дете” . Прекалено млади мургави мъже с рижи, синеоки деца. Никой родител няма да застраши живота на детето си със сълзотворен газ в тълпа, в която могат да стъпчат бебетата.
Докато балканският маршрут беше действащ, сръбски полицаи намираха в горите малолетни – болни, изплашени, изоставени от мнимите си бащи. За бежанците само здравото дете е капитал. Ако е красиво – ще го продадат в бордей. Ако е здраво – за органи. Болното безперспективна тежест.
Какви са тези деца?
Купуват ги. От момента на съществуването си Ислямска държава активно поддържа пазара с жени и деца. Най-скъпи са момчета и момичета до 9 г., които продават за сескуални роби. Най-потърпевши са язидите. Тъй като терористите считат слънцепоклониците за езичници, отношението към тях е най-жестоко. В храма на язидите в Лалеш, недалеч от Мосул – един от най-древните на света, още преди 2 г. видях спасени от лапите на терористите ежанци. Но сред тях почти нямаше деца. Ако възрастните са успели да избягат, то почти всички деца са убити или взети в робство.
Католичката Мария, изягала от Мосул, с която се запознах в Анкав, с изнемощял глас разказа каква късметлийка е. Преди завземането на градатя успяла да изпрати единствената си дъщеря при роднини. Тя и мъжът й останали, невярвайки, че иракската армия за часове ще предаде най-големия град. След часове християните били натоварени в автобус, обирайки златните им накити. Мария се разделила с обеците си, а мъжът й не смеел да отвори устата си, за да не видят златните му зъби. Под дулата на автомати терористите взели от една жена 5-годишната й дъщеря, а от друга -10-годишния й син. На никой от християните не позволили да вземе малолетните си деца. Сред децата, влачени към Европа, има деца на войни и сираци, изгубили родителите си в боевете. По данни на ООН само в Сирия от района на гражданската война са изгубени 5 600 000 деца.
А сега си представете плачещо 3-годишно, което остава сираче. Вземат го „добрите чичковци” и след седмица вече го смятат за „свое”. То самото скоро губи смътния спомен за родителите си.
На ферибот, плаващ към остров Лесбос се запознах с управител, който ще нарека Костас, за да не изгуби работата си. За 10 месеца той е видях десетки хиляди бежанци, отправили се към Европа. Когато му разказах, че властите смятат да интегрират тази маса, той се засмя:”Тези евробюрократи трябва да дойдат на наш ферибот, където всичко е позлатено и в килими. Ние се ужасихме когато разбрахме, че бежанци от Африка, Пакистан и Афганистан – с извинение, се изхождаха по голяма нужда по ъглите. На лош английски ни обясняваха, че са нецивилизовани и не ползват тоалетни. Мюсюлманите пък не могат да ходят до тоалетна, ако там няма стомни за подмиване. За това предпочитали да правя мърсотия на килимите ни.
Когато стане въпрос за изчезнали деца Костас стиска зъби: „Аз съм на 50 г. Станах късно баща. Имам млада жена и 3 деца. Може би за това съм толкова чувствителен. Веднъж видях на ферибота негър с русо, синеоко дете. Питах го кой е, а той отговори: „Аз съм Джордж Мелани, а тове е моят син! Теб какво те интересува?”. Притъмня ми пред очите от ярост. Когато притъмня, понеже съм бивша барета, го пребих, признавам си. Той призна, че е Ахмед, а детето купил от Турция за 1000 долара в лагер за бежанци. Смятал да го продаде изгодно в Европа. Съобщихме на полицията и Ахмед вече живее в затвора. Но не знам какво стана с детето.”
„Какво да правим?! Ние сме хора!”
Ерик и Филипа Кемпсън – английска двойка с 16-годишна дъщеря, пристигнали на Лесбос и просто се влюбили в острова. Той е художник, прави фигури от маслиново дърво. Истински шедьоври. Туристите с удоволствие купували произведенията на изкуството. До февруари м.г.
„ До този момент имаше бежанци, но се опитвахме да не им обръщаме внимание. Но изведнъж потокът рязко се увеличи. Пристигаха измръзнали, болни, а в окръга няма нито един доктор. Лодките им се разбиваха в скалите, защото на 2 км преди брега контрабандистите, които не искат да бъдат арестувани от гръцките власти, чупят ключа на двигателя на препълнената лодка. И се връщат към Турция с моторница. Бежанците просто се давят, защото не знаят накъде да насочат лодката и тя се разбива в скалите. Една сутрин видах лодка с 300 души, която се разби и всички се удавиха буквално за минути. Беше като филм на ужасите.
Хвърлихме се във водата, за да спасим нещастниците. Дъщеря ми едва не се удави. Докато се опитва да спаси дете в нея се вкопчва афганец и започва да я тегли към дъното. Успя да се отскубне и да излезе на брега с детето. Само от тази лодка загинаха 16 души.
Лодките са толкова много. Струват по 1500, но турците ги продават на бежанците по 5000 долара. Имаме богата колекция от евтини лодки, които властите карат в планината и вероятно ще изгорят. Контрабандистите работят в пряка връзка с полицията. Тези, които решат сами да си купуват лодки за 6,5-километровата морска разходка, са атакувани незабавно от полицията и биват потапяни с хората на борда.
Чудехме се къде е Червеният кръст, ООН, Лекари без граница. Те получават милиардни дотации от държави и частни спонсори. Ясно е, че контрабандистите и полицията в Турция са една мафия. Истинският кошмар започна лятото. На денонощие пристигаха по 200 лодки. Един ден пристигнаха 800. На брега се оказаха 12 000 души. Приличат на призраци. Идват в дома ни и молят за вода, храна, лекарства. Помагахме по 24 часа в денонощие и буквално спряхме да спим, продължава Ерик. Снимахме клипове и ги качвахме в социалните мрежи и молехме за палатки, вода и храна. Някой добър човек плати 3500 бутилки с вода. После пристигнаха първите палатки. Властите забраниха на бежанците да пътуват с автобуси и ги принуждаваха да плащат такси. Беше страшно, но никой от тях не пожела да се върне в Турция. Предстоеше ни да научи ужасяващи истини за псевдо благотворителността.
Адът на човешката мерзост
„Когато Лесбос се напълни с бежанци, започнаха да пристигат хиляди доброволци-мошеници. Те си правеха селфи с измъчени жени и деца и изчезваха. След това крещяха във фейсбук – дайте ни пари, ето – работим! После научавахме, че голяма част от тези „доброволци” вече са били в Бангладеш и Пакистан като представители на ООН и Червения кръст. Представете си яростта ми, когато една сутрин установих, че на палатките, осигурени с помощта на приятелите ми да налепени стикери с флага на ООН. Трябвало да ги сложат защото пристигал комисарят по бежанците в ООН. Имаше представители на над 120 организации, които се занимаваха с всичко друго, но не и със спасяването на бежанци. През есента дойде член на Европарламента, за да събере доказателсва за трудното положение на бежанците. Питах го – вие телевизия не гледате ли, не четете ли? Или просто искате да откраднете едни пари от ЕС? Противно ми е да Ви гледам. Но най-големите тарикати са Лекари без граници.”
„Не им давайте и долар!”
Към Лекари без граници имам лично отношение. На мекедоно-гръцката граница, абсолютно затворена за бежанци, стотици седяха на релсите, блокирайки движението. Много от тях вече изгубили интерес към живота. Арабско момиче – доброволец, ме запозна със семейство, което твърдеше, че през последната седмица две от децата им за починали и не знаят къде са ги откарали.
Палатката на Лекари без граници стоеше празна повече от половин година. Отправих се към нея, представих се. Отвътре плахо ме подозрително ме попитаха какво искам. Отговорих – интересуват ме обичайни неща – колко са болните в лагера, колко починали, каква е обстановката. След като разбраха, че нямам разрешение – незнайно от кого, за този разговор, ме изблъскаха. Междувременно човекът вътре разясни, че е администратор, не лекар. Питах за вода, беше над 40 градуса – нямали вода!
Следващият ми сблъсък с Лекари без граници беше на остров Лесбос в лагер за деца-бежанци, изгубили родителите си. Деца нямаше! Нито едно! Дори и да имало, не можело да ги видя, въпреки, че съм журналист, а те – обществена организация! Понякога устройваме екскурзии за журналисти, но свободен достъп няма, обясни млада жена. Че няма доктори в палатките на Лекари без граници свидетелства и Ерик Кемпсън, който е заснел не едно видео, доказващо твърдението му.
Лъжи, изнудвачество, огромни дарения – отиващи неизвестно къде. Това е само част от бедата. След Лекари без граници пълзи подозрителна следа.
Кой сте Вие, доктор Кушнер?
Западните медии го наричат „д-р Пропаганда”, а сръбските – „д-р Менгеле”. Френският лекар, основал Лекари без граници е външен министър на Франция до 2010 г. според оценки на медиите, той е един от 15-те най-влиятелни евреи в света. Още в младостта си, след като набързо бил изгонен от комунистическата партия, участвал в няколко хуманитарни мисии и пръв съобразил, че може да се използват за политически цели. Напуснал Червения кръст и основал през 1971 г. Лекари без граници.
Не оставят живи свидетели
12 000 изчезнали от официално регистрираните деца-бежанци. Сирийци, продаващи бъбреците си, за да преплуват морето. Тайни бордей, където се намират деца с неизвестен произход. Умни, хладнокръвни лекари-убийци. Болници, в които се правят незаконни операции. Известни благотворителни организации с белоснежна репутация, благодарение на която могат да доставят органи във всяка точка на света.
И нито един свидетел! Всички те са мъртви!
Филипа Кемпсън – англичанка с благородно сърце, тъжно гледа водите на остров Лесбос, откъдето може да се появи поредния кораб с бежанци. „Великобритания вече заяви, че няма да издирва изчезналите деца, защото те не са нейни граждани. Срам ме е! С това изявление властите дават зелена светлина на всички контрабандисти на хора и търговци на органи. Само при развалянето на бежанския лагер в Кале за ден изчезнаха 129 регистрирани деца! Можете ли да си представите?”.
Слушам прибоя и очите ми се изпълват със сълзи. Къде сте дечица? Хората се отазаха от вас. И кой може да ви помогне, освен БОГ?
Автор: Даря АСЛАМОВА
Фото: Даря АСЛАМОВА, Нигина БЕРОЕВА,
REUTERS, GLOBALLOOKPRESS, GETTYIMAGES
Дизайн: Наил ВАЛИУЛИН
