Десет часа след нощната атака с дронове в Черно море – в българската изключителна икономическа зона – държавното ръководство начело с премиера Румен Радев роди поредната лафче-философия, която звучи приблизително – няма значение чии са дроновете, войната трябвало да спре.
Тази пасивност и абдикация от преките задължения на главнокомандващ пораждат лавина от неизбежни и плашещи въпроси, на които отговорните институции дължат незабавен отговор.
Как всъщност България охранява външната граница на ЕС и НАТО?
Ако се съди по реакцията през изминалата нощ – никак. Въпросът към военното министерство и командването е повече от остър: Защо нямаме нито един свален дрон? Защо нямаме нито един прихванат обект по време на нощната атака срещу търговски кораби в наши води?
Колко нелепо изглежда един генерал от пагоните, който след десет часа мъчително мълчание и „специално съвещание“ с всички държавни структури излиза с позицията на чиновник от третокласна канцелария, заявявайки на практика, че сме готови да защитим „на баба им хвърчилото“? Нито прихванахме нещо, нито защитихме плавателните съдове, а кротко чакаме някой друг отвън да ни каже какво се е случило. Чакаме ли Член 5 от Договора за НАТО да се активира сам, докато в Черно море горят кораби и загиват цивилни моряци?
Институционален позор и фалшиви закани
Поведението както на служебната, така и на редовната власт в страната се превръща в хроничен позор. Радев с неговите пацифистки мантри звучи точно толкова неадекватно, колкото бяха и миналите закани на фигури като Асен Василев, който се хвалеше, че ако Русия ни нападне, щели сме да си „отмъстим жестоко“. На практика – пълна празнота, нулева боеспособност в реална обстановка и паническо чакане чужди разузнавания (като френското) да ни спуснат информацията, защото нашето собствено ръководство или я крие, или просто не я знае.
На фона на всичко това руската страна вече предупреди съвсем официално, че следи опитите за разполагане на ядрени оръжия в региона и е готова на крайни мерки, а Черно море се превърна в арена на непрекъснати атаки срещу кораби, влизащи и излизащи от украинските пристанища.
Беше ли това нападение срещу държава от НАТО?
Когато чужди ударни дронове необезпокоявани крърят и удрят плавателни съдове в нашата акватория, това не е просто „инцидент на войната“. Това е пряк тест за сигурността на Алианса на неговия източен фланг.
Вместо адекватна реакция, план за защита и защитена граница, българските граждани получават управленски страх, празни приказки и едно позорно премиерско и президентско мълчание. Докато държавата се управлява с плашилки и безхаберие, външната ни граница остава разтворена за всякакви нежелани „гости“ от небето.
