Едно от многото неща, за които човек намира трудно новини в англоезичния интернет, е формацията BRICS. Създаден през 2006, този алианц обвързва правителствата на Бразилия, Китай, Русия, Индия и Южна Африка, и служи като платформа за най-разнообразни сътрудничества в областта на икономиката, търговията, образованието и финансите.

През 2015 петте държави създават своя банка – NDB – която има първоначален уставен капитал от 100 милиарда щатски долара, разпределени поравно между държавите-членки, никоя от които няма право на вето. Според статия в блога на Световния икономически форум, през 2019 Банка NDB получава кредитен рейтинг ААА от Japan Credit Rating Agency, а през 2021 към нея се присъединяват Уругвай, Бангладеш и Обединените арабски емирства.

Към 2021 общият брой граждани на държавите-членки на BRICS наброява 3.23 милиарда, което прави някъде около 40% от световното население. Обсъжда се присъединяването (или друга форма на сътрудничество) на Турция и Южна Корея.

Съюзът BRICS представлява най-големия пазар в света, чийто комбиниран брутен вътрешен продукт се е увеличил с 300% за последните 10 години. Ако се вярва на корпоративните американски медии (и техните разклонения) обаче, съюзът BRICS не е особено успешен и ако още не се е разпаднал, то много скоро ще фалира и ще потъне в небитието.

Това може да е така, а може и да не е – няма как да се прецени, докато не се чуят повече мнения.

Ето например мнението на Chris Ogden – лектор и професор по международни отношения към университета “Сейнт Андрюз” – публикувано на 16.05.2022 в информационния блог на BRICS (превеждам свободно и със съкращения):

Индия създава нов световен ред

“Западът твърди, че войната на Путин срещу Украйна означава, че Русия в момента е изолирана от международната общност, докато всъщност е точно обратното. По-голямата част от света или подкрепя Русия, или пази неутрална позиция по отношение на този конфликт.

Неутралитетът на Индия например е критичен за международния баланс на сили и се дължи както на дългогодишните връзки между двете държави, така и на тяхната обща визия за бъдещето. Заедно с Китай и Русия, Индия се стреми към поставяне на край на глобалната хегемония на Запада и навлизането в нова ера на многополюсен международен ред. Възможно е от гледна точка на Запада Русия да изглежда напълно изолирана в резултат на инвазията си в Украйна, но нищо не може да бъде по-далеч от истината.

В реалността по-голямата част от света като население е неутрална или про-Русия, и Индия, с населението си от 1.38 милиарда, съществено допринася за това разпределение.

Нещо повече – отказът на Ню Делхи да заклейми военните действия на Москва разкриват съществена промяна в баланса на световните сили, който като че ли започва да се отдалечава от доминиращия доскоро Запад. Позицията на Ню Делхи е в противоречие с прогнозите на западните стратези, които приемаха Индия като естествена част от демократичния блок. Тя обаче показа, че е истински хамелеон на международната сцена, способен да поддържа конструктивни отношения дори с държави, които са конкурентни една на друга. Пролича си също така и липсата на западно разбиране за индийската дипломация и стратегия, и за стремежа ѝ към многополюсна световна политика. Индия се стреми към бъдеще, в което различните държави се състезават за влияние на световната сцена, вместо тя да бъде доминирана от една-единствена държава (какъвто е в основата си настоящият международен ред, установен от САЩ). Такава система залага на политически плурализъм, недопускащ пълно господство нито на демократични, нито на авторитарни режими. Подобна система на практика би поставила край на западната хегемония в международните отношения и би създала много по-сложна и непредвидима форма на глобално управление, при която Западът няма да може вече да разчита на досегашното разпределение на силите….

В традиционната близост на индийския и руския мироглед по отношение на насърчаването на многополюсен, балансиран, стабилен и нехегемоничен международен ред прозира желанието светът да не се ръководи от една конкретна страна и господството на САЩ да не се заменя автоматично от господство на Китай. Русия и Индия искат борбата за надмощие между Вашингтон и Пекин да се превърне в диалог, в който участват и Ню Делхи, Москва, Токио и Брюксел…“

Сетая Брат
Foto: Alan Santos / PR