Коледното послание на Володимир Зеленски тази година съдържаше изречение, което трудно може да бъде подминато – че целият украински народ „чака той да умре“. Думи, казани в момент на война, болка и умора, но и думи, които повдигат много по-дълбок въпрос: какво всъщност следва след подобно желание и дали очакваният резултат е този, който Украйна – и светът – биха получили. Дали президентът на Украйна с изтекъл преди години мандат се е молил за смъртта на президентите на Русия – Владимир Путин или на американския – Доналд Тръмп, не е ясно. Сигурно е, че казаното от Зеленски е напълно неадекватно с оглед на предвидимото бъдеще и един ден Путин и Тръмп ще му изглеждат като Коледна песничка.
Греховната молитва в Светлата нощ, не е първият израз на надеждите на Зеленски, че с определена смърт ситуацията, в която набута народа си, ще се промени в негова полза.
Володимир Зеленски изобщо не е наясно колко по-зле биха се сложили нещата за него персонално, ако Тръмп и Путин напуснат предсрочно президентските кресла. Ако се беше постарал да проучи кои са най-вероятните наследници на държавните глави на двете световни сили, Зеленски щеше да се моли молитвата му от Рождество да не е чута и никога да не се сбъдне.
Путин като „мек“ фактор – парадоксът
Колкото и парадоксално да звучи за западната публика, Владимир Путин често е упрекван вътре в Русия, че е прекалено умерен към Украйна. Националистически кръгове, военни блогъри и твърдолинейни политици от години настояват за пълна мобилизация, директни удари по инфраструктурата без ограничения, излизане от всякакви международни договори, използване на значително по-крайни средства.
Фактът, че подобни стъпки не са реализирани в пълния им мащаб, се тълкува от тези среди като слабост, а не като сдържаност.
Ако Путин си тръгне – кой ще го замести?
Историята и структурата на руската власт показват едно: след Путин не е гарантирано да дойде по-умерен лидер. Напротив – най-вероятните наследници биха били хора с още по-твърда линия.
Сред често споменаваните имена са:
- Николай Патрушев – бивш шеф на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност. Смятан за идеолог на „екзистенциалния сблъсък“ със Запада.
- Сергей Шойгу – дългогодишен министър на отбраната, свързан с твърд военен подход и разширяване на конфликта.
- Дмитрий Медведев – бивш президент, който през последните години се превърна в един от най-агресивните гласове срещу Украйна и Запада.
- Александър Бортников – директор на ФСБ, представител на силовия апарат, за когото компромисът не е политически инструмент.
Общото между тези фигури е едно: нито една от тях не е по-мека от Путин. Напротив – реториката им е по-остра, а визията за конфликта – по-радикална.
Вицепрезидентът е първи в редицата за президентския пост в САЩ
Още по-трагично за Зеленски би било развитието на историята, ако Тръмп евентуално внезапно напусне поста си. В момента това е Джей Ди Ванс (Josh „J.D.“ Vance), който служи като вицепрезидент и е официалният конституционен наследник на Тръмп. Той вече е казвал, че е готов да поеме президентството, ако „се случи ужасна трагедия“ с Тръмп – явно като част от ролята си и подготовката си за връзката.
Подкрепата на електората на Тръмп естествено ще се пренасочи към J.D. Ванс — вицепрезидент на САЩ и любимец на част от републиканското MAGA движение. Той е често споменаван като най‑вероятният кандидат на републиканците за президент през 2028 г. от самия Тръмп и други среди на партията.
Втори по рейтинг за президентското място в САЩ е Марко Рубио — държавен секретар на САЩ, споменаван от Тръмп като възможно име, свързано с продължения на политическата линия.
Следва Доналд Тръмп‑младши — син на Доналд Тръмп, който е намекнал, че може един ден да се кандидатира за президент, но това е по‑скоро лична амбиция и не е непосредствена конституционна линия.
Тръмп към Зеленски за Украйна: Приемете исканията на Путин „или ще бъдете унищожени“ | RNS
Опасната илюзия
Затова възниква неудобният, но необходим въпрос: ако Путин и Тръмп изчезнат, дали войната ще свърши – или ще стане по-неконтролируема?
В политиката, особено във война, желанието за смъртта на един човек рядко води до мир. Много по-често води до вътрешна радикализация, борба за власт, демонстративна ескалация, за да се „докаже сила“.
Историята показва, че режимите, изградени около силови структури, не се омекотяват след смяната на лидера – те се втвърдяват.
Молитвата на Зеленски, която може да се върне като бумеранг
Думите на Зеленски могат да бъдат разбрани човешки – като вик на изтощен народ. Но политически те звучат като молитва без ясно съзнание за последствията. Защото понякога това, което получаваш, е много по-страшно от това, което си искал. Истинският въпрос вече не е „кой да умре“, а: кой и как ще сложи край на войната, без тя да прерасне в нещо още по-разрушително – за Украйна, за Русия и за Европа.
