В навечерието на решаващи изборни фази и балотаж, държавната машина отново влиза в своя познат ритъм на показни акции, удари по местната власт и демонстрация на силов ресурс. Последните събития – като акциите на ГДБОП и ДАНС срещу знакови кметове, свързани с основните политически сили – разклащат из основи и без това крехкия политически баланс. Но зад фасадата на „борба с корупцията“ стои много по-прагматичен и остър въпрос: играе ли се игра на пълно подчинение, или президентският институт прави стратегическа сметка без кръчмар?
16 години по-късно: Или някой не си е научил урока, или учителят е същият? | RNS
На пръв поглед, ударите по кметските структури на ГЕРБ и ДПС изглеждат като класически опит за разколебаване на техните местни мрежи и заприщване на изборните им машини. Зад този подход прозират почерците на стари тактици и политтехнолози от близкото минало, които вярват, че с МВР-бухалки могат да пренаредят политическата карта.
Тук обаче възниква фундаменталният въпрос: дали Румен Радев и хората около него си дават сметка за реалната математика на един втори тур?
Илиана Йотова – макар да се опитва да се позиционира над партийната кал, разчитайки на имиджа на институционален обединител и подкрепата на инициативен комитет, която ѝ осигурява солиден финансов и организационен ресурс – е изправена пред суровата реалност на електоралната тежест. Без мълчаливото съгласие, задкулисната координация или поне неутралитета на тежките партийни структури на Борисов и Пеевски, шансовете за победа на втори тур рязко се свиват.
Когато притискаш и разлюляваш кметовете, които държат местните коалиции и мобилизират гласовете на терен, ти не ги принуждаваш да се подчинят – ти ги озлобяваш. Вместо да спечелиш тяхната подкрепа или поне мек отбой на балотажа, ти ги тласкаш към пълна мобилизация за контраудар. Историята на българския преход многократно е доказвала, че силовите опити за пречупване на местната власт в извънредна ситуация рядко носят желания ефект. Напротив – водят до обратна реакция, в която избирателите и местните лидери се сплотяват срещу външния натиск.
Дали Радев и неговият кръг си дават сметка, че с тези ходове може да се окажат изоставени в собствения си капан на балотажа – без широка подкрепа и с мобилизирани срещу тях опоненти?
Отговорът ще се види съвсем скоро в урните, където тактическите удари често се превръщат в стратегически катастрофи.
Най-жалкото за хората ще е, ако се окаже, че в случаите с кметовете на Сунгурларе и Белица, водещото не е отклоняване на вниманието след снощния протест срещу Илияна Йотова, защото на големите не им пука за народа, а само за личните им планове.
