Когато става дума за геополитика, чиновническият език и реалността често живеят в два различни свята.

Юридически погледнато, България не е във война. Нямаме изпратени войски, а предоставянето на бази и въздушно пространство се води стандартно „логистично сътрудничество“ по двустранни споразумения със САЩ. Този път ясно указано, че касае военна операция на САЩ в района на Близкия изток.

Румен Радев: Войската много пъти е спасявала България, а политици неведнъж са я проваляли | RNS

На практика обаче, картината е коренно различна. Когато презареждаш във въздуха изтребителите, които изпълняват мисии в Близкия изток, ти не си пасивен наблюдател. В съвременната военна стратегия логистиката е точно толкова важна, колкото и самият натисък върху спусъка. Помагайки с гориво, инфраструктура и тилово осигуряване, България фактологично се превръща в съюзник на САЩ и Израел. За отсрещната страна разликата между „юридически неутрален“ и „практически участник“ отдавна се е стопила.

Израел и САЩ започнаха военна операция „Лъвски рев“ срещу Иран – България е плацдарм на нападателите | RNS

Официалната позиция на Техеран и ракетният рискови фактор

Техеран има абсолютно официална и твърда позиция: всяка държава, която предостави територия, въздушно пространство или логистична подкрепа на САЩ или Израел, се разглежда като съучастник и става легитимна военна цел.

Това не са просто празни заплахи. Иран разполага с арсенал от балистични ракети със среден обсег („Седжил“, „Хоррамшахр“, „Гадр“), чийто радиус на действие достига 2000 километра. Този периметър покрива целия Близък изток, но също така Гърция, Румъния и цялата територия на България.

След третия ден войната става гангрена – Законът на Линди и капанът в Иран | RNS

Как постъпват другите в Европа и НАТО?

Докато у нас казусът се замазва зад процедури, редица държави в ЕС и НАТО поставиха твърди „червени линии“:

  • Испания: Мадрид официално забрани американски военни самолети да ползват испанските авиобази и въздушно пространство за операции срещу Иран, позовавайки се на липсата на международноправен mandate от ООН.
  • Италия: Рим отказа на САЩ кацането и излитането на самолети от базата „Сигонела“ в Сицилия за офанзивни мисии.
  • Франция: Също затвори въздушното си пространство за полети, пряко свързани с бойните действия.
  • Турция: Анкара изрично забрани ключовата база „Инджирлик“ да се използва за каквито и да е нападения срещу Иран, заявявайки, че няма да бъде въвличана в чужда война.

Добър знак ли е това за Европейския съюз?

Не, това е поредният симптом за голямата слабост на ЕС:

  1. Липса на обща външна политика: Казусът показва, че ЕС няма единна стратегия. Докато държави като Испания и Италия пазят суверенитета си, други се договарят „на парче“ с Вашингтон.
  2. Европа като второстепенен декор: Ключови решения за сигурността на континента се вземат през двустранни споразумения със САЩ, а не през брюкселските институции.
  3. Риск без гаранции: Големият проблем за България е, че поемаме реалните рискове (от ракетни заплахи, тероризъм и бежански вълни), без да имаме реалния глас при вземането на стратегическите решения във Вашингтон или Тел Авив.

България – вечната разменна монета: Малката държава с големите грешки, политиците губят войните, спечелени от войниците | RNS

Да се правим, че сме встрани от играта, защото пишем правилни формулировки в парламентарните си решения, е заравяне на главата в пясъка. Докато държави като Испания, Италия и Турция слагат граници, за да предпазят гражданите си, България се превръща в логистичен гръбнак на конфликт извън НАТО. Цената на този избор обаче не трябва да се крие зад параграфи – защото когато логистиката стане част от войната, последствията никога не са само юридически.

Начало | RNS
ВИДЕО БГНЕС: Информационна агенция за новини от България и Света