За поредна година Китайската Нова година ще бъде посрещната във Варна с китайска танцова трупа. На 26 януари 2018 г. във Фестивалния комплекс ще гостува трупа от Китай – танцовото училище в Пекин, което ще представи класическия танц „Фън Мо“.

Спектакълът ще се състои в зала 1 на Фестивалния комплекс от 19,00 часа и е съвместна инициатива на Посолство на Китай в България и Фестивалния комплекс.

Танцът „Фън Мо“ е вдъхновен от думите на Джан Йенюен от династия Танг (618-907) в произведението му „Записки за картините от всички династии“. Той пише: „Ако използвайки мастилото, художникът може да загатне за петте цвята, то той е схванал смисъла. Но ако умът му е съсредоточен само върху петте цвята, същността на нещата ще му убегне“. Усещането за разгръщането  на мастилото в пет цвята, сливането на границите между наситеното и бледото, разпръскването на уникалната естетика на света – всичко това се разкрива чрез размисъла, изобразен в движенията на танцьорите.

Структура на танца Фън Мо

Първи акт: Пробуждане

Определен като изначалното състояние на духа за навлизане в танца, в този акт началото се поставя от дишането като движение в търсене на промяна в континуума на времето и пространството чрез пророчески символи. В този акт чрез движенията си танцьорите започват създаването на “пространствената измеримост на водата и мастилото”.

Втори акт: Плаване

В акта, определен като ритъма на танца, на сцената влизат “високите обувки” на танцьорите – синтез между движение и покой, със стъпки, разкриващи нежни извивки, изпълнени с възвишеност и елегантност подобно на струйката на водното мастило – разгръщат възвишеността на промяната в живота.

Трети акт: Инстинкт

Определен като „същността и душата“ на танца, чрез диалога между „Джонг Куей“ и духа, тъжният повей на „водните ръкави“ и класическият израз на емоцията „мечът“ прорязва събраната на кок дълга „коса“, танцът разкрива същността на традиционната китайска духовност.

Четвърти акт: Освобождение

Определен като израз на въображението в танца, чрез трепета на “копринената рокля” като метафора на мастилото върху тялото,  танцът постепенното обрисува хармонията между човека и природата – „Сам ловя риба на брега покрит с лед и сняг“, „Висок планински връх с отлитащи хиляди птици“ и „Под един чадър – споделен път, споделена любов“.

Пети акт: Форма и безформеност

Този акт е определен като артистичния замисъл и края на танца – чрез преливането между черно и бяло, в движенията на полите с волани се разгръща идейната концепция за жизнеността, пораждаща вечността и празното пространство, оставено за въображението.

ВИДЕО Duke of Qin