Какво честваме днес?
Не можем по нормалния начин да се преклоним пред героите. Те дори даже нямат гробове.
Левски, Ботев, Бенковски и още една камара кости са изгнили по баирите, или в някоя ниша, и се носят легенди, а факти – къде реално да положиш едно цвете, няма никакви!
Има много символика в националните празници на България. Най-големите ни герои, които реално са проливали кръвта си, за да ни има днес, са ни останали на портрети и овековечени в паметници и плочи. Сякаш нарочно – за да нямаме досег, чисто физически с тях, с тленните им останки. Като нещо наистина свято, което нямаме право да докосваме.та с какво право наистина?
Да – и днес се пролива кръв. При сбиване в дискотека, при престрелка между мафиоти.
Да – и днес се вдигат бунтове – за да ни е пълен джоба, а че ни са празни душите – за това никой не скача… Сметките високи – протест. Ботев извън учебниците – мълчаливо преглътнато. И по тяхно време, и сега, си имаме чорбаджии, но това е „Естествен икономически, невъзвратим процес“ – казано по модерному. Егати!
Големите чети, които са се борили за свободата на България, не са събирали и 1000 души. Но са се борили като лъвове! Не просто са се били – борбата не включва само бой. Имало е комбинация – пушка, кръст, книга, пламенни речи, безсънни нощи, надъхване…
Днес също има комбинация – водка, смартфон, бърза кола, пачка, монокини…И правилно днес спираме за минута. Хубаво е най-накрая да осъзнаем, че в тази минута трябва сами да плюем на себе си, че отделяме само една минута за тях през годината.
Щото като видим днес България, колкото и да е оръфана, разпродадена, неправилно насочена – редно е да си спомним, че сме имали едни от най-чистите идеали не само в тая, модерната Европа, а и в света!Живеем в мирно време, тоест – в мирно време на самоунищожение. Никой не може да ни унищожи, физически и духовно, ако ние не поискаме. А явно това правим – носим гените на такива велики хора, а седим и търпеливо понасяме удар след удар.
Така не можем да съпреживеем тяхната болка. Ударите, които те са понасяли, нямат нищо общо с днешните.
Затова – дайте им шанс, дайте шанс и на себе си – премахнете минутата почит, направете я час, ден, седмица…
Поклон!
