Светът не се управлява от празни политически речи, а от кодове и символи. И докато родните политически пигмеи се чудят в коя чужда амбасада да се поклонят, за да си спасят постовете, на голямата световна шахматна дъска се разиграва истински лов на хищници.
Преди броени дни бяхме свидетели на поредното знаково събитие. Владимир Путин излезе и в прав текст заяви: „Да, мечката е символ на Русия, но да не забравяме, че нашият тигър е най-голям“.
Чакайте малко… Нали Русия беше „мечка“? Защо изведнъж Кремъл сменя тежката, тромава артилерия на мечката с перфектния, суверенен хищник на Азия – Амурския (сибирския) тигър?
Отговорът е прост: Завръщане към реалността и истинските кодове на силата.
Капанът на чуждите символи: Как мечката стана руска
Малцина знаят, че руската мечка изобщо не е руско изобретение. През XVI-XVIII век Западна Европа (и най-вече английските карикатуристи) измислят този образ като чист политически тролинг. Целта е била да изкарат Русия дива, нецивилизована, тромава и агресивна. По-късно руснаците просто „опитомиха“ този хейт и го превърнаха в марка: „Добре, мечка сме, ама не влизайте в бърлогата ни, че става страшно“.
Но мечката е отбранителен символ. Тя пази територия, спи зимен сън и реагира тежко. Тигърът е съвсем друга вселена. Сибирският тигър е върховният, независим хищник. Той не признава изкуствени човешки граници (редовно пресича между Русия и Китай), не живее в стадо, не се подчинява и притежава мистична, гъвкава и абсолютна доминация. Изваждането на тигъра на преден план е знак, че времето на пасивната отбрана е приключило.
И тук стигаме до голямата, болезнена българска рана.
Как ни подстригаха гривата: От Снежния барс до ленивият, удобен лъв
Ние, българите, обичаме да се тупаме в гърдите с лъва на герба си. Но замисляли ли сте се кога за последно е имало див лъв по нашите земи? Натрапиха ни символ, който е чужд за нашия географски и исторически корен.
Истинският, свещен тотем на древните български канове е Снежният барс (Ирбис). Великият котарак на Кубратова България. Барсът е символ на бързина, благородство, мистична уединеност и оцеляване в най-суровите, ледени условия. Голямата котка, която никога не се предава, не се дресира и няма господар.
Но в един момент от историята ни, някой реши, че трябва да сме „удобни на Запада“. За да се харесаме на тогавашните европейски кралски дворове, подменихме дивия, суров български барс с класическия европейски хералдически лъв. Направихме компромис с кода си. Подстригахме си гривата, за да влезем в калъпа на „цивилизования свят“.
И каква стана тя? Отказахме се от символа на самостоятелния, мистичен хищник и се превърнахме в нация, която вече векове наред чака някой друг господар да ѝ каже какво да прави. Защото лъвовете, макар и силни, живеят в прайдове (стада) и се подчиняват на йерархия. А барсът… барсът е свободен.
Във вселената няма случайни неща. Има синхроничност
Най-интересното в цялата ситуация е, че около 20 дни преди Путин да се сети за тигъра, ние тук, в РНС, подробно разплитахме точно темата за изгубения български код и Снежния барс.
Как сменихме мистичния барс с мързеливия лъв и станахме роби по душа | RNS
Сега дежурните интернет тролове и фейк профили сигурно ще вдигнат кръвното и ще излезат с нови конспирации: „Ето, доказано е! Кремъл чете сайта, а Путин си води записки!“
Нека! Истината е много по-проста – когато мислиш с мащаб и търсиш реалните закони на историята, ти улавяш глобалните вълни. Докато родните политици разпределят порции и се карат за бюджети в празната хазна, големите лидери се връщат към корените, там където всичко е започнало от природата на големите котки.
Когато различни хора, на различни места по света, се стремят към едно и също – към суверенитет, към излизане от стадото и към събуждане на истинската сила – е напълно нормално да започнат да говорят, мислят и действат в една и съща посока. Фактът, че около 20 дни преди изказването на Кремъл ние тук подробно разплитахме темата за изгубения български код и Снежния барс, е точно такова доказателство. Това не е просто съвпадение, а знак, че сме уловили вярната честота. Докато родните политици разпределят порции в празната хазна, глобалните процеси се движат от тези, които разбират езика на символите.
Време е българинът да спре да се държи като тревопасно в чуждо стадо. Време е да си спомним, че в генетичната ни памет не е закодиран нито тромавият сън на мечката, нито послушанието към чужди дресьори. Носим духа на барса. И докато някои рушат с думи из интернет, други вече съграждат България от пепелта на терен – от Историческия парк до забравените църкви в българските села.
Защото Пътят (или както биха казали в Декьовци по болярски – Путът) се чертае от тези, които имат смелостта да вървят сами.
Иран и САЩ: Сблъсък между 2500-годишна цивилизация и „демокрация“ на 60 години | RNS
Гутен морген, илюминати! Ловът започна. Който не го мързи да мисли, ще разбере!
