Това е една късичка история за добрината и възпитанието, които странни същества от години се опитват да елиминират като човешки качества, да ги обявят за демоде. Но, тя разказва, че още не са успели напълно. И ДА – да си уважителен към себе си чрез поведението ти към околните, е все така положително качество, не въпрос на мода.
Четвъртък е. Около 14,45 ч. Автобусът е номер 148. Пътува от „Почивка“ към центъра на Варна. От спирката на „Червения площад“ се качва жена с 6-7-годишно момиче. Отправя се към седалките в предната част на возилото и остро се обръща към възрастен човек: „Станете! Това място е за деца!“.
Възрастният мъж се оглежда изненадано и става. На неговото място сяда детето, което е достатъчно голямо и няма място на седалката за придружаващата го жена. Тя остава права.
Изненадващо в автобуса се чува глас на тийнейджър: „Господине, елате! Заповядайте да седнете на моето място!“. Момчето е високо, стройно и симпатично. Видимо на 13-14 години. То става, а не неговото място още по-изненадан сяда дядото.
„Да си жив и здрав – ти и семейството ти! Господ да те благослови!“, изрича към младежа старият човек. Очите на неволните свидетели се пълнят със сълзи.
За родените през миналия век да отстъпиш място на възрастен човек в градския транспорт беше правило, което не подлежеше на коментар. Не знам защо много не успяха да възпитат децата си да приличат на тях. Не знам дали всички неуспели вярват, че никога няма да са в ролята на дядото и за това няма значение кой и как постъпва.
