Когато стане дума за геополитически ангажименти, България винаги е на първа линия. Американските военни самолети и съвместни съоръжения са на наша територия, а страната ни стриктно изпълнява всяко съюзническо искане в името на колективната сигурност. Когато обаче взаимоотношенията слязат до нивото на реална полза за българските граждани и бизнес, математиката на „партньорството“ изведнъж придобива доста едностранен характер.
Самолетите приютихме, но визите останаха
Въпреки че сме лоялен съюзник в НАТО от десетилетия, България продължава да бъде сред малкото страни в Европейския съюз, чиито граждани са длъжни да минават през сложни процедури за получаване на американска туристическа и бизнес виза. Безвизовият режим за българите си остава нереализирано обещание, докато за много други държави пътуването до САЩ е въпрос на няколко клика.
Бензинът от $4.00 за галон в САЩ разкрива истината за „закрилата“ към нас | RNS
Вместо символични такси – скок с нови мита
Ако досега между ЕС и САЩ важаха стандартните правила на Световната търговска организация с символични ставки от около 2–3% (а за редица стоки дори 0%), новата политика на Вашингтон слага край на този режим. От Белия дом обявиха нов пакет от търговски мита между 10% и 12,5% срещу близо 60 държави.
Това означава неколкократно увеличение на митническата тежест, което засяга практически целия български износ за САЩ – от козметика и машиностроене до технологии. Формалният мотив на Вашингтон е разследване по Раздел 301 от Търговския им закон, но ефектът у нас е един и същ – българските компании ще плащат много повече, а стоките им автоматично поскъпват на американския пазар.
Равносметката е проста: България осигурява логистика, стратегически терен и политическа подкрепа, а в замяна българските граждани продължават да чакат за визи, докато българският бизнес бива удрян с неколкократно по-високи мита. Такъв е практичният модел на външната политика – за едни сигурността и стратегическите ползи, а за други – таксите и ограниченията.
