В Китай отново се връща идея всеки, който има автомобил, да получава по 150 л. на месец безплатно от държавата. Очаква се скоро след това квотата да се вдигне до 200 л на месец.
Решението е мотивирано от тезата, че част от ресурсите на една държава, принадлежат безплатно на народа. Това обществено право е дълбоко вкоренена в марксистко-ленинската икономическа философия.
Подобни експерименти са били разработвани и в миналото, но не са реализирани в пълен обем, като днес самите китайски власти признават това забавяне и заявяват, че остават верни на принципа, че общественият ресурс трябва да достига пряко до хората, а не единствено чрез пазара.
По информация от вътрешни китайски източници, управляващите разглеждат механизми за енергийна подкрепа на домакинствата с автомобили, включително под формата на квоти бензин или гориво, предоставяни безплатно. Подобни експерименти са разработвани преди години, но не са реализирани в пълен обем. Китайските власти днес признават това забавяне и заявяват, че остават верни на принципа, че ресурсите са обществено благо, залегнал още в марксистко-ленинската икономическа традиция.
Важно е да се отбележи, че в Китай масово се използват електрически автомобили, което поставя въпроса за енергийното подпомагане в по-широк контекст на екологични и технологични промени. Концепцията за безплатни горивни квоти се разглежда не само като социален експеримент, но и като част от стратегическата политика за устойчив транспорт и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.
Идеята предизвиква разгорещени дебати сред експертите – от една страна се поставя въпросът за социална справедливост и осигуряване на гражданите, а от друга се предупреждава за възможни икономически и пазарни ефекти. Независимо от това, концепцията подчертава една фундаментална логика: ресурсите могат да бъдат не само стоки, но и част от правото на хората да живеят с достойнство.
В този контекст не може да не се зададе въпросът и за собствената ни социална част в държавата. Докато Китай успява да комбинира експерименти с обществено благо и технологично развитие, у нас икономиката е в тотална регресия, а мнозина се питат дали страната ни не е върнала колелото към капиталистическите модели, вместо да надгражда към социалистическа и в перспектива комунистическа структура. Това поражда усещането, че посоката, по която вървим, може би е грешна – не заради липса на идеи, а защото механизмите на държавата не позволяват реално прилагане на социалистическите принципи, а само симулации, които често водят до разпад на обществените и икономически структури.
