Шефът на специално сформираната агенция „Електронно управление“ Росен Желязков поиска да бъдат променени 357 закона, 479 правилника и над 2000 наредби, за да се въведе електронно управление на България. Зевзеци веднага контрираха, че любимецът на МВР-министърката, е решил, че нему се пада управлението на държавата и май не съзнава, че постът му в момента е специално съчинен, за да има престижно работно място.
Известно е, че в държавите в Европа, в които действа електронно правителство, то почти е иззело функциите и изцяло привилегиите на физическата изпълнителна власт.
Твърди се, че Желязков живее с Румяна Бъчварова и тактично е изчакал да отмине бурята с костинбродската печатница, която беше произвела нелегално милиони бюлетини. За тях от БСП твърдяха, че са готвени за подмяна на реалните при предните парламентарни избори.
Желязков бе сред любимците на ГЕРБ и Бойко Борисов за шефското място в КЗК, но се размина с апетитния пост. Преди да оглави новата агенция, той бе съветник на премиера.
Към днешна дата Желязков е обявен за невивен от съда по обвиненията, че не е упражнявал контрол върху печатането и съхранението на изборните книжа за парламентарните избори през 2013 г. Настоящият шеф на „Електронно управление“ бе обвиняем в качеството си на главен секретар на Министерския съвет. Желязков бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата „Мултипринт“, изразяваща се в спестяването на редица организационни и производствени разходи. СГС го оправда въпреки, че при акция на прокуратурата и ДАНС в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев бяха открити 350 000 незаконни бюлетини, извън тиража по договора с МС. Назначена от прокуратурата експертиза показа, че общо откритите в печатницата бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях са били напълно годни за урните.
Новата агенция, чийто шеф е Желязков ще готви киберсигурността на мрежите и системите. Пред репортер на RNS той гарантира, че всеки гражданин ще може да получи информация кога е имало достъп до неговите лични данни. Очаква се около 400 услуги да се електронизират от новата агенция, което според официалните изчисления би спестило около 1,1 млрд. лв. годишно.
RNS
