Публично предложих облог, че Борислав Гуцанов ще избере Варна като място от което да стане депутат, а не Търговище? Че ще игнорира напълно Павел Раличков, определян като най-верния му, най-лоялния му социалист, за да трамбова по жълтите павета близката до кмета на Попово Йоданка Георгиева – до скоро човек на АВБ? Че даже е оправдал избора си с невероятна стратегия, на която всички са „повярвали“ и „уважават“?
Колкото и смешно да е, че наднационалния политик, който след изборите се зарече, че ще води диалог с цивилизациите, е взел решението си по най-елементарната причина – аз съм варненец, все едно Раличков не е! Че е получил 6-цифрени комплименти за внезапно избухналата любов към БСП в Търговище?
Да!
И към днешна дата всичко е потвърдено от фактите. Остава само Гуцанов да уточни с какво точно или с колко е мотивиран за това си решение. За да спечеля безапелационно облога.
Гуцанов е толкова скучен, толкова предвидим в еднаквостта си през последните 30 години, че трудно би изненадал тези, които го познават. Още по-трудно с нещо много положително.
Поздрави на Корнелия Нинова, с която Гуцанов едва ли е разделил това, с което са го ухажвали в Попово!
Каквито и интерпретации да вкарват, каквито и опити да правят, за да лигитимират решенията си, видимо резултатът от същите е пагубен за БСП.
За това, вече не е и шега, може би трябва да се реализира предложението ГЕРБ да вдигнат паметник на СДС-приватизаторката, а защо не направо монумент, за да се увековечат и усилията на „медузата“.
