Изминалата година, която току-що изпратихме, беше с 1,3° по-топла от обичайното средно за страната ни, в сравнение с климатичните норми от края на миналия век. Всички тези шест последни години са с 1,3° по-топли от нормалното.

2016 година компенсира студения си януари (3° и половина по-студен от обичайното) с умерено горещо лято (с по 2-3° и  за трите летни месеца над нормата), но и  наднормени и околонормални останали месеци. Шестте зими от 2011/2012 до днес (ако не броим настоящата), имаме две доста студени, едната – рекордно студена за половин век (2012), заедно с последната и 4 меки, като предпоследната доближи дори уникално меката 2006/2007 година. Въпреки това, всички тези 6 години са с около 1.3° по-топли от нормалното, като разликите са 1 или 2 десети. 2012 г., с уникално горещото си и засега ненадминато по този показател лято, има точно същата положителна аномалия като днешната, +1.3°.

В климатологията се приема, че една година е по-топла от обичайното, ако  аномалията е три десети от градуса на годишна база. По този показател за последните 10 години ние нормална година нямаме.

„На косъм“ от нормалността е за последно 2011 година, когато аномалията е само 4 десети от градуса. Всички останали са с около и  над 1 градус положителна аномалия, т.е много по-топли от обичайното.

Да погледнем назад към януари и следващите месеци на 2017 година.
Тя стартира с доста студен месец, с 3° и половина по-студено от обичайното.

Февруари беше по-топъл с кръгло два градуса от обичайното, а март – много по-топъл, с 3° и половина над норма. Образно казано, като аномалия, март е огледален на януари и още в протежение на месеца периодът на годината вече излезе на плюс. Последва април с идеално в нормата, температури, нулева аномалия.

Дойде също нормален месец май и….дежурното горещо лято.

Въобще, при прогнозиране на температурните аномалии за летните месеци у нас, няма никаква интрига: 9 от 10 лета са плътно по-топли от нормите (последно лета с 1 или повече нормални месеци бяха 2014, преди това – 2005, т.е едно от 10).

Аномалиите за летните месеци тази година бяха малко над 2° за юни и юли и над 3° за август. Есенните месеци бяха средно с малко над 1 градус по-топли от обичайното, септември 1.8, октомври и ноември 0.6, съответно 0.8.

Отминалият декември към момента, седмица преди края си, имаше и топли, и по-кратки и слабо изразени поднормени периоди, но текущата му аномалия е около 3°.

Така, годината приключва като доста топла, като в класацията за последните 10 години я изпреварват само  2015 с градус и половина  и изминалата 2016 с 1.4° положителна аномалия.

Много любопитно е положението при валежите.

Формално, изминалата година във валежно отношение е почти в рамките на нормата – само  с няколко процента над нея.
Такава е била и 2016.

Предишните 2, 2014 и 2015 са с над 50 на сто наднормени във валежно отношение и това е гигантско превишение на нормите на годишна база. Връщайки се още 2 години назад, пак имаме двойка съвсем леко, но поднормени години като валежи.

В резюме: Изминалата година беше значително по-топла от обичайното, но с околонормални валежи, макар, че по периоди и райони те, характерно за последните десетилетия, са силно неравномерно разпределени.
Затова и парадоксът „едновременно тежки наводнения и силна суша“ всъщност е новата реалност, не е парадокс, на фона на променящия се климат, а изводите и решенията всеки може да направи за себе си, пише dnes.dir.bg.