От три години синът ни е с поставена диагноза неалергична бронхиална астма. Малкият беше на две, когато направи първият си пристъп, като вече сме убедени, че причината за това е избилата влага и мухъл у дома след сериозен ремонт.
Това сподели семейство от Варна, което години наред вече се бори с честите боледувания на момченцето си и живее с чувството на вина, че късно е открило реалната причина за заболяването на детето.
Всичко започнало, когато Криси бил на две годинки. През лятото семейството направило ремонт на апартамента, сложило външна изолация, сменило дограмите. След застудяването на времето през октомври обаче обновеният дом започнал да намирисва на мухъл и влага, навсякъде се получил конденз. Хората не спирали да чистят и проветряват, доколкото това е възможно, но въпреки това ужасната задушаваща миризма сякаш пропила в дрехите и мебелите. Тогава още не си давали сметка до какво може да доведе това.
Докато един ден детето се разболяло…
Ето какво разказа майката на момченцето Даниела:
„Никога няма да забравя първият път, когато малкият направи тежък пристъп, но ние все още нямахме никаква представа, че това е именно пристъп. Беше един от най-тежките дни в живота ми, тъй като сутринта ми съобщиха, че майка ми е починала. Приготвихме се всички за пътуване извън града, където живееше мама. Докато се чудех какво ще правим с това малко дете на такова място и колко стресиран ще бъде синът ни от ситуацията, на вратата позвъни съседката и предложи да гледа детето, за да можем ние да пътуваме по-спокойно. Тръгнахме притеснени веднъж заради случилото се и втори път заради това, че се налага да оставим детето на чужди грижи, тъй като не ни се беше налагало до тогава. Синът ни беше напълно здрав и не сме подозирали, че може да има някакъв проблем. Най-странното беше, че майка ми и детето, което носеше нейното име, на този ден имаха имен ден.
Въпреки притесненията знаехме, че малкият е в сигурни ръце и тръгнахме. Заради детето бързах да се прибера и оставих съпругът си да помогне на брат ми с уреждане на погребението. Когато се завърнах малкият спеше. Направи ми впечатление, че диша тежко и спи неспокойно. Реших, че Криси е бил много притеснен от нашето отсъствие и реших да го събудя, за да го успокой, че съм наблизо. Детенцето се разсъни, но тежкото и учестено дишане не престана. Грабнах го и хукнах към личната лекарка, която за мой късмет беше на смяна по това време. След като изчакаме около час и половина, тя го прегледа и ни прати спешно на рентген. Оказа се, че детето е с бронхит, така както нямаше никакви признаци на разболяване като кашлица или хрема сутринта.
Изписа ни антибиотик, вентолин и още разни други лекарства. Започнах лечението и на следващия ден малкия беше значително по-добре. Никой не се усъмни, че може да има някакъв по-сериозен проблем.
Само след около месец ситуацията се повтори. Детето вдигна температура, дори без да се разкашля започна да диша много тежко, а коремчето му подскачаше при всяко вдишване и издишване. Заведохме го отново на лекар. Изписаха ни друг антибиотик, както и съпътстващи лекарства. След ден-два състоянието му отново се подобри, след още няколко дни малкият беше добре.
Дойде време Криси да тръгне на ясла. Нямаше и 15 дни и отново се разболя. По това време все още детето се адаптираше и си го прибирах по обед. Сложих го да спи и забелязах отново , че започна диша много тежко. Събуди се около 17 часа и след събуждането състоянието му дори се влоши. Тъй като личната ни лекарка не беше на смяна извиках бърза помощ. Дойде възрастна лекарка. Беше февруари месец. В града върлуваше много тежък грип. Веднага щом го видя докторката заяви, че малкият прави тежък астматичен пристъп. Обясни ни какви са симптомите за това и заяви категорично, че детето трябва да бъде прието спешно в болница. Постави му ампула орбазон и помоли шофьорът да ни изчака, докато съберем багажа за постъпване в лечебно заведение. Не бях на себе си от притеснение. Междувременно лекарката, която очевидно беше с богат опит, започна да ни дава препоръки да махнем килимите у дома, да изхвърлим плюшените играчки, да премахнем всичко, което провокира астматичния пристъп, защото можело да се касае за алергия към прах и какво ли още не. Метнахме се в линейката, където му включиха кислород, а шофьорът пусна сирената и с бясна скорост тръгна към болницата. Не бях попадала в такава ситуация, но истински се изплаших, че положението е много критично.
Стигнахме в МБАЛ „Св. Марина”, където ни приеха много любезно. Направиха пълни изследвания и снимка на детето и казаха, че трябва да бъде прието в болницата, тъй като е налице пневмония. Условията в детското отделение на болницата бяха много добри, наскоро беше правен основен ремонт на всички стаи на етажа. Персоналът беше загрижен и отзивчив. Всеки ден излизахме на въздух, детето прегръщаше останалите деца в коридора…Кой да ми каже колко опасно може да бъде това. Разбрах го още вечерта след изписването ни.
След 7 дни престой в болницата бях най-щастливия човек, когато се завърнахме у дома. Щастието ми обаче не трая дълго. Около 23 часа детето започна да повръща. Появи се неудържимо разстройство. Не можех да смогна да давам лекарства, които се оказаха напълно неефективни. Грабнахме едно такси и директно в „Инфекциозно отделение”. Тук е момента да кажа, че това място е най-големият кошмар за всеки родител. Там вече бяхме лежали, но знаех, че нямаме избор и алтернатива.
Приеха ни и още при получаване на първите резултати от изследванията се потвърдиха предположенията на дежурната лекарка, която ни прие, че се касае за ротавирусна инфекция. Бяхме си я прикачили в предната болница. Така изкарахме още 7 кошмарни дни, детето не можеше да си стъпи на краката напомпано от системите, които му вливаха и от новите антбиотици, с които го отровихме, за да се стабилизира. Разказвам това, за да предупредя всички майки, на които се наложи да влязат с децата си в болница да ги държат в пълна изолация от останалите болни малчугани. Аз го научих по трудния начин.
Дълго време след изписването ни треперих да не ни повтори коварният вирус. Междувременно по препоръка на лекарката от спешния център помолих джипито да ми даде направление за алерголог, защото вече знаех, че имаме проблем и се нуждаем от подходяща терапия.
„Той не е често боледуващо дете, това не са пневмонии, а обикновени бронхити. Не мисля, че има проблем. Ако се разболее отново, тогава ще мислим”, отсече вече бившото ни джипи.
Не мина много време и детето пак се разболя. Започна да кашля. Лекувахме го, но след седмица две кашлицата се връщаше и кошмарът с тежкото дишане се повтаряше. Тичахме посред нощ за орбазон до спешното. При поредният случай, в който се оказа, че няма да помогне и орбазонът отново влязохме в болница. Този път в МБАЛ ”Св. Анна”. И отново абокати, антибиотици венозно и още куп други неща, стрес и ужас за мен и детето.
След като ни изписаха вече бях твърдо решена да потърся помощ от професионалист. Това реално беше четвърти или пети пристъп за синът ни. Забелязах обаче, че всеки път се получаваше след вирусна инфекция. През цялото време битката ни с влагата и мухълът продължаваха, но домът, дрехите и вещите ни „ухаеха” на блато.
Когато най-сетне получихме направлението за специалист и отидохме при известна варненска алерголожка, на която разказахме перипетиите си, тя възкликна : Какво сте чакали досега? Това е астмата и е много опасна, как може личната ви лекарка да отлага вземането на сериозни мерки досега?”.
Предписа ни терапия. В тези три години, откакто я ползваме, ни се наложи да влизаме още три пъти в болница с диагноза вирусна пневмония. Няма да описвам ужасът всеки път, страхът дали нещата ще се оправят.
През всичките тези години обаче най-важното беше, че домът ни миришеше на мухъл, предизвикан от конденза у дома”, разказа Даниела.
Заради огромните сметки за ток преди година семейството решило да се отоплява вече на дърва.
„Стана някакво чудо. Не само , че сметките паднаха драстично, но печката на дърва успя да прогони влагата и мухъла от дома ни. Верно е, че малкият години вече е на терапия и поизрасна, но съм сигурна, че по-рядкото и тежко боледуване вече се дължи и на това, че у дома не мирише на мухъл”, допълни Даниела.
Според специалистите хората реагират по различен начин на наличието на мухъл в помещението. Някои могат да живеят в дом, засегнат от мухъл от няколко десетилетия, докато други могат да почувстват дискомфорт в момента, в който влязат в помещение с плесен. Вредното въздействие се причинява от спорите, освобождавани във въздуха, както и от отделяните от мухъла биологично активни вещества като микотоксините.
В спорите на мухъла, които вдишваме или попадат в очите, се намират алергените. Алергените предизвикват алергичните реакции. Алергените са антигени, които се свързват с антителата в организма на човека. Антителата (имуноглобулини) се използват от имунната система за идентифициране и неутрализиране на чужди тела, като бактерии и вируси.
Ако Вие или Вашите деца имате симптоми на алергия целогодишно или ако те се влошат във влажно време, може да сте алергични към мухъл. Докато хората с поленовите алергии са склонни да имат сезонни симптоми, алергията към влага и мухъл може да се проявява целогодишно.
RNS.bg