Говореното от първите хора в БСП изцяло е функция на незнайно защо самоопределяща се като наследник едновременно на БКП, Българската социалдемократическа партия и Българската работническа социалдемократическа партия, титулуващи се със „130-годишна партия“ формация. Едно от последните балончета, което се спука е твърдението, че ръководената от СДС-приватизаторката формация е изгубила 150 000 гласа от изборите, проведени само с машини. Това беше и основния довод, които се изтъкваше като обяснение на подкрепата за връщането на хартиената бюлетина. Точно толкова е вярно и твърдението, лансирано от ръководството на БСП в лицето на първия мъж на втората жена на първия мъж в държавата, че пак заради машините до урните миналата есен не били отишли 600 000 души.
Четири дни след изборите на 2 април 2023 г. вече е ясно, че разрешението да се гласува с хартиена бюлетина не е прибавило нито глас към резултата на „столетницата“. Факт е, че резултатът от вота категорично доказва едва 225 893 гласа или 8,93%. Или някой е импровизирал, когато е оправдавал връщането на хартиената бюлетина, или пак сметките са били „без кръчмар“.
Това, че БСП бавно и славно залязва от политическия хоризонт в България е факт неоспорим. Даже на пресконференцията след изборите Корнелия Нинова тържествено се похвали, че опитът за убийство на формацията е неуспешен. Този път!
Естествено, никой вече не коментира защо БСП не си е върнала онези 150 000 гласа, „изгубени заради машинното гласуване“. Още повече, че по данни на ЦИК на 2 април 2023 г. до урните са отишли 80 000 души повече, отколкото през миналата есен. Мълчи се и по темата с 600 000 избиратели, които не били упражнили вота си пак заради машините.
Едва ли вече има хора, които ще питат защо предизборното говорене в БСП няма нищо общо с реалността. Не само защото е почти сигурно, че отново никой няма да му каже истината, а и защото „130-годишната партия“ има все по-малко значение за всичко в тази държава.
Иначе, аз лично уважавам усилията, които Корнелия Нинова, Борислав Гуцанов, Кристиян Вигенин, Атанас Зафиров, Георги Свиленски, Вяра Емилова и пригласящите им полагат, за да намерат неизменно обяснение за поредния си провал и да вменяват вината за това у кого ли не.
